Влезе в малка стая, изпълнена от пода до тавана с компютърно оборудване. Това бе мозъчният център на операциите му. Плоските екрани му съобщаваха в действително време как се развиват интересите му, пръснати по света. Всички данни от фондови и стокови борси се регистрираха, вкарваха в каталог и после бяха анализирани от него.
Жадуваше за информация, поглъщаше я като тригодишно хлапе, учещо чужд език. Достатъчно му бе веднъж да я чуе и никога не я забравяше. Очите му обходиха всеки един от екраните; дългогодишният навик му позволяваше за минути да отсее важното от незначителното, интересното от очевидното. Инвестициите му, оцветени на екрана в бледосиньо, означаваха, че делата му вървят отлично; други с яркочервен цвят показваха не толкова добър напредък. Той въздъхна доволно, като видя синьото море да примигва насреща му.
Влезе в по-голяма стая, където се помещаваха спомените му от минали проекти. Извади един албум с изрезки и го разтвори. Вътре бяха снимките и биографичните данни на дванайсетте му златни мини — дузината хора, на които той бе подарил огромно богатство и нов живот и които на свой ред му бяха помогнали да възстанови семейното състояние. Запрелиства разсеяно страниците, като от време на време се усмихваше на разни приятни спомени, пробягващи в съзнанието му.
Беше подбрал победителите внимателно от списъци за социални помощи и обяви за фалит; стотици часове бе изгубил в обиколки на бедняшки райони из страната, било град ски или в дълбоката провинция, като търсеше отчаяни хора, готови на всичко, за да променят жребия си — нормални, съвестни пред закона граждани, съгласни да извършат нещо, което по същество представляваше финансово престъпление в особено големи размери, без да им мигне окото. Човешкият ум е възхитително склонен към самозаблуда, когато го подведеш по подходящ начин.
Фалшифицирането на лотарията стана забележително лесно. Това бе често явление. Всеобщо убеждение бе, че подобни институции са морално безупречни, издигнати над всякаква корупция. Явно бе забравен фактът, че през миналия век държавните лотарии са били изцяло забранени поради ширеща се корупция. Историята се повтаряше, само че с по-съвършени и централизирани методи. Ако Джаксън научи нещо през годините, то бе, че не може да няма корупция там, където са намесени човешки същества, тъй като в действителност повечето хора не можеха да устоят на повика на парите и други материални съблазни, особено когато по цял ден работеха с огромни суми. Те развиваха убеждението, че част от тях им принадлежат по право.
А и не бе необходима армия от хора, за да се осъществят плановете му. Всъщност за Джаксън идеята за „широкомащабен заговор“ бе направо отблъскваща.
Голям брой сътрудници работеха за него по целия свят. Никой от тях обаче не знаеше кой е той в действителност, къде живее, нито как се е сдобил с богатството си. Никой не бе посветен в грандиозните му замисли, в световните машинации, дирижирани от него. Те просто изпълняваха дребните си роли и бяха щедро възнаграждавани. Когато му бе нужна информация, до която нямаше достъп, свързваше се с някого от тях и я получаваше до час. Беше идеалната схема — бърза, точна и безотказна.
На никого не се доверяваше напълно. При неговата способност да създава по безупречен начин повече от петдесет образа, не му се и налагаше. Със съвършените компютри и комуникационни технологии, които имаше на свое разположение, можеше да присъства на няколко места едновременно. Като различни хора. Усмивката му стана по-широка. Нима не бе превърнал света в своя сцена?
Когато разгърна още една страница от албума, усмивката му бе изместена от изражение, в което личеше подчертан интерес и чувство, каквото на Джаксън почти не му се случваше да изпитва: несигурност. И още нещо. Той никога не би го определил като страх; точно този демон никога не го бе преследвал. По-скоро би го описал като усещане за съдба, като безпогрешно предчувствие, че два влака са се устремили към сблъскване и каквото и да предприемат, знаменателната им среща ще се състои по незабравим начин.
Джаксън гледаше впечатляващото лице на Лу Ан Тайлър. От дванайсетте спечелили лотарията тя безспорно бе най-забележителната личност. У тази жена се криеше опасност и дълбоко присъща на природата й променливост, които привличаха Джаксън като най-мощния магнит на света. Бе прекарал няколко седмици в Рикърсвил, Джорджия — място, което бе избрал поради една проста причина: животът там бе омагьосан кръг от нищета и безнадеждност. Имаше много такива места в Америка, изразително документирани от правителството в категории като „най-нисък доход на глава от населението“, „здравни и образователни ресурси под стандарта“, „отрицателен икономически растеж“. Студени статистически фрази, които сякаш не се отнасяха за живи, реални хора, една немалка част от населението, носеща се стремително към пълната безизходица. Джаксън, капиталист в кръвта си, най-изненадващо не пренебрегваше елемента, че може да стори добро на някого. Той никога не набелязваше за победители в лотарията богати хора, макар да не се съмняваше, че повечето от тях ще убеди далеч по-лесно от бедните си избраници.