Открил бе Лу Ан Тайлър, когато тя се возеше в автобуса на път за работа. Джаксън седеше насреща й — с маскировка, естествено, — сливащ се с околните в оръфаните си джинси, захабена риза и спортна шапка, с рядка брадичка и скрити зад очила с дебели стъкла зорки очи. Външността й го порази от пръв поглед. Изглеждаше някак не на място сред всички тия нездрави на вид, умърлушени хора и най-младият от които сигурно броеше дните до погребението си. Наблюдавал я бе как играе с дъщеричката си, как поздравява познатите си и им подхвърля реплики, при които апатичните им физиономии мигом грейваха. Заловил се беше да проучи всяка подробност от живота на Лу Ан от израстването й в бедното семейство до съжителството й с Дуейн Харви в караваната, служеща им за дом. Той бе посещавал няколко пъти тази каравана в отсъствието на Лу Ан и „приятеля“ й. Забелязал бе нейните усилия да поддържа жилището чисто и подредено въпреки мърлявите навици на Дуейн. Всички вещи на Лиса бяха отделени и към тях явно бе прилагана безупречна хигиена. На Джаксън му бе ясно, че детето е смисълът на живота й.
Преоблечен като шофьор на камион, бе прекарал много вечери в крайпътното заведение, където работеше Лу Ан. Следил я бе внимателно как се взира тревожно в дъщеричката си и копнее за по-добър живот. След всички тези наблюдения я бе определил за една от малцината избрани. Преди цяло десетилетие.
И макар десет години да не я бе виждал и да не бе говорил с нея, рядко минаваше седмица тя да не споходи мислите му. Отначало зорко бе следил действията й, но годините минаваха, а тя все тъй се прехвърляше от една страна в друга в съответствие с желанието му и неговата бдителност отслабна. Можеше да се каже, че сега Лу Ан бе извън обсега на радара му. Последно я бе засякъл в Нова Зеландия. Беше му ясно, че на следващата година може да бъде в Монако, в някоя скандинавска страна или 8 Китай. Щеше да прехвърча от място на място до самата си смърт. Никога нямаше да се завърне в Съединените щати, в това бе сигурен.
Джаксън бе роден сред голямо богатство, дарен с много материални преимущества, а после всичко това му бе отнето. Трябваше да си го спечели отново с пот, дързост и умение. Лу Ан не бе получила нищо по рождение, трепала се бе за дребни пари, не бе имала никакви перспективи, а ето докъде бе стигнала сега. Той й бе дал света, позволил й бе да бъде онова, за което винаги бе мечтала: някоя друга, различна от Лу Ан Тайлър. Джаксън се усмихна. Със своето преклонение пред измамата как би могъл да не оцени тази ирония на съдбата? По-голямата част от съзнателния си живот той самият бе прекарал с преобразена външност. Сега Лу Ан вече десет години живееше чужд живот, вмествайки се в друга самоличност. Той се взираше в живите лешникови очи, изучаваше издадените скули, дългата й коса; проследи с показалеца си изящната й шия, в която все пак се усещаше сила, и отново се замисли за влаковете и за възхитителното сблъскване, което можеха да осъществят някой ден. При тая мисъл очите му заблестяха.
21
Донован влезе в апартамента си и седна до масата в трапезарията, като разпръсна пред себе си листовете, извадени от куфарчето. Движенията му издаваха едва сдържана възбуда. Нужни му бяха няколко седмици, десетки телефонни разговори и доста обикаляне, за да събере информацията, която сега щеше да пресее.
В началото задачата му се стори направо безнадеждна; всички вероятности определяха пълния й провал. През годината, когато бе изчезнала Лу Ан Тайлър, от летище Кенеди бе имало над седемдесет хиляди международни пътнически полета. В деня, когато се предполагаше, че е избягала, имаше двеста полета или по десет на час, тъй като между един и шест сутринта не бяха излитали самолети. Донован бе стеснил параметрите на проучването си до жени на възраст между двайсет и трийсет години, напуснали летището с международен полет в деня на пресконференцията преди десет години между часовете деветнайсет и един след полунощ. Пресконференцията бе продължила до осемнайсет и трийсет и Донован се съмняваше, че е успяла за полет в деветнайсет часа, но не бе изключено полетът да е закъснял, а той не желаеше да поема рискове. Това означаваше да провери шейсет полета и около хиляда и петстотин пътници. През време на разследванията си Донован бе установил, че авиокомпаниите пазеха активни списъците на пътниците в продължение на пет години, след което информацията се архивираше. Това, че повечето авиолинии бяха компютъризирани към средата на седемдесетте, много улесняваше задачата му. Пред Донован обаче се изпречи каменна стена, когато се опита да получи пътническите списъци отпреди десет години. Казано му бе, че само ФБР може да ги получи, и то по принцип с прокурорско нареждане.