Чрез един свой познат във Федералното бюро, който му дължеше услуга, Донован успя да прокара молбата си. Без да влиза в подробности и да назовава имена, обясни на своя човек, че жената, която търси, вероятно е пътувала с новоиздаден паспорт и с бебе. Това значително съкрати обхвата. Само три пътнички отговаряха на тези много специфични критерии и той имаше сега пред себе си списък с имената им и последните им за момента адреси.
След това Донован извади собственото си тефтерче с адреси. Номерът, на който позвъни, бе на известна национална агенция за проверка на кредити. През годините компанията бе натрупала огромна база данни с имена, адреси и наЙ-важното — номера на социални осигуровки. Обслужваше много фирми, изискващи тази информация, включително банки, проверяващи кредита на потенциалните заемоползватели. Донован даде трите имена с адресите от списъка си, после съобщи номера на кредитната си карта, за да може агенцията да прибере хонорара си. Само след пет минути му продиктуваха номерата на социалните осигуровки и на трите лица, последните им известни адреси и пет адреса на близки съседи. Свери ги с данните си от авиолиниите. Две от жените се бяха преместили, в което нямаше нищо чудно, като се имаше предвид възрастта им преди десет години; междувременно вероятно се бяха омъжвали и сменяли местоработата си. Едната жена обаче не бе променила местоживеенето си. Катрин Савидж все тъй живееше във Вирджиния. Донован се обади на службата за телефонни справки във Вирджиния, но на това име и адрес не бе посочен телефонен номер. Неразколебан, той позвъни на дирекцията за моторни превозни средства във Вирджиния и съобщи името на жената, адреса й и номера на социалната й осигуровка, който във Вирджиния съвпадаше с номера на свидетелството за правоуправление. Служителят уведоми Донован, че лицето има шофьорска книжка, но не пожела да му каже нито дата на издаването й, нито настоящия адрес. Тук удари на камък, но това му се бе случвало неведнъж. Знаеше поне, че сега тя живее във Вирджиния или най-малкото, че има шофьорско свидетелство от щата. Въпросът бе къде точно се намираше. Имаше си начини да открие това, но засега предпочете да научи повече сведения за миналото й.
Върна се в редакцията, където имаше компютърна връзка с Администрацията за социални осигуровки, и по-точно с отдела й „Лични доходи“. Що се отнасяше до методите за разследване, Донован бе от старата школа, но дори и на него от време на време му се налагаше да се ползва от услугите на Интернет. За да се намери информация за някого, бе нужно само да се посочи номерът на социалната осигуровка, моминската фамилия на майката и мястото на раждане на лицето. Донован разполагаше с всички тези факти. Лу Ан Тайлър беше родена в Джорджия, това му бе известно със сигурност. Ала първите три цифри на дадения му номер на социална осигуровка идентифицираха Катрин Савидж като родом от Вирджиния. Ако Лу Ан Тайлър и Катрин Савидж бяха едно и също лице, значи Тайлър се бе сдобила с фалшив номер на социална осигуровка. Не беше чак толкова трудно да се постигне, но той се съмняваше, че младата жена е разполагала с нужните връзки. Отдел „Лични доходи“ даваше данни за спечелените от лицето суми назад до началото на петдесетте години, внесените такси във фонд „Социална осигуровка“ и евентуалния доход при пенсиониране на базата на тези вноски. Обикновено излизаха всички тези сведения. Но сега Донован се взираше в празен екран. Катрин Савидж никога не бе спечелила и един долар. А Лу Ан Тайлър бе работила, Донован го знаеше. Последната й месторабота бе в крайпътно заведение. Щом бе получавала заплата, работодателите би трябвало да внасят такси за осигуровка на нейно име. Но или не бяха го правили, или Лу Ан Тайлър поначало нямаше номер на социална осигуровка. Или пък и двете. Обади се отново на информационната агенция и отново мина през целия процес. Този път отговорът беше различен. За администрацията по социални осигуровки Лу Ан Тайлър просто не съществуваше. Тя просто нямаше номер на социална осигуровка. Тук нямаше какво повече да научи. Бе време да предприеме по-сериозни стъпки.