Същата вечер Донован се върна у дома си, отвори една папка и извади формуляр от Данъчното управление, озаглавен „Пълномощно за данъчно деклариране от представител“. Сравнително простичък документ, но с голяма сила. Чрез него Донован можеше да получи всевъзможни конфиденциални данъчни документи относно лицето, което разследваше. То се знае, трябваше малко да понасяли истината при попълване на формуляра, освен това се налагаше фалшификация на подписа, но мотивите му бяха чисти, затова съвестта му не бе обременена. Освен това Донован знаеше, че Данъчното управление получава десетки милиони молби годишно от данъкоплатци, които искат информация за дължимите си данъци. Немислимо бе някой да отдели време, за да сравнява подписи. Донован се усмихна. Шансът за това бе още по-малък от шанса да спечелиш на лотарията. Той попълни формуляра, като вписа името на жената, последния й адрес, номера на социалната й осигуровка и себе си като неин представител по данъчните въпроси, отправи молба за данък общ доход, дължим от нея към федералните власти за последните три години, и го изпрати по пощата.
Нужни бяха два месеца и многобройни, опипващи почвата телефонни разговори, но чакането си струваше. Когато пликът от Данъчното управление най-сетне пристигна, Донован погълна жадно съдържанието му. Катрин Савидж бе невероятно богата жена и данъчната й декларация за последната година изпълваше цели четирийсет страници, което даваше ясна представа за цялата финансова сложност, произтичаща от едно огромно състояние. Бе помолил за данъчни сведения от последните три години, ала получаваше само за една по простата причина, че тя бе подала само една данъчна декларация. Загадката зад всичко това лесно бе обяснена, тъй като Донован като данъчен представител на Катрин Савидж имаше възможност да се свърже с данъчните власти и да зададе буквално всеки въпрос, който го интересуваше относно данъкоплатеца. Научил бе, че данъчната ситуация около Катрин Савидж е предизвикала голям интерес в управлението. Американски гражданин, който за пръв път подава данъчна декларация на трийсетгодишна възраст, при това за такива суми, неизбежно би привлякъл вниманието и на най-заспалия данъчен агент. Над милион американци, живеещи в чужбина, изобщо не декларираха доходите си, с което нанасяха на правителството щети за милиарди под формата на несъбрани данъци, тъй че това бе област, към която Данъчното управление проявяваше голяма бдителност. Но както бе обяснено на Донован, първоначалните подозрения били разсеяни, защото на всички въпроси било изчерпателно отговорено и обясненията били надлежно подкрепени с документи.
Донован прегледа бележките си от разговора с данъчния служител. Катрин Савидж бе родена в Съединените щати — по-точно в Шарлътсвил, Вирджиния — и бе напуснала страната като съвсем младо момиче заедно с баща си, чийто бизнес го отвел в чужбина. Във Франция бе срещнала богат германски бизнесмен, жител на Монако по онова време, и се бе омъжила за него. Човекът починал преди две години и цялото му богатство преминало във владение на младата му вдовица. И сега, като американска гражданка в притежание на собствени пари, представляващи в своята цялост пасивен, неспечелен доход, тя започнала да плаща данъците си към своята родина. Служителят увери Донован, че многобройните документи в досието били напълно законни. Всичко било изцяло легитимно. За Данъчното управление Катрин Савидж бе добросъвестна гражданка, която отговорно си плащаше данъците, въпреки че живееше извън страната.
Донован се облегна на стола си и се загледа в тавана с ръце, скръстени под тила. Данъчният инспектор му бе съобщил и друга интересна новина. Наскоро Данъчното управление било уведомено за промяна в адреса на Катрин Савидж. Сега тя била в Съединените щати. Била се завърнала в родния си град Шарлътсвил, Вирджиния. Същият град, в който бе родена майката на Лу Ан Тайлър. За Донован това бе твърде голямо съвпадение.
При цялата събрана информация Донован бе сигурен в едно: Лу Ан Тайлър най-после се бе върнала у дома. И сега, когато той самият бе тъй отблизо запознат с всеки детайл от живота й, Донован реши, че е време двамата да се срещнат. Започна да мисли по въпроса как и къде да стане това.
22
Седнал в пикала си, паркиран край остър завой на шосето, Мат Ригс оглеждаше местността с бинокъл. Опитното му око прецени, че стръмният залесен терен е непроходим. Вдясно от шосето тръгваше асфалтова алея, водеща до огромно имение с красив изглед към близките планини. Ала то бе отвред заградено с гъста гора и можеше да се види само от хеликоптер. Това отново го накара да се запита защо собственикът е готов да плаща за скъпа ограда. Имението бе надеждно защитено от самата природа.