Отвори жабката и извади отвътре клетъчния телефон. Тъкмо се канеше да избере 911, когато хондата агресивно го блъсна отзад. Телефонът изхвърча от ръката му и се разби в таблото. Ригс изруга, окопити се след неочаквания тласък, стисна здраво кормилото, превключи на по-ниска предавка и още повече намали скоростта, като през това време хондата го блъсна на няколко пъти. Онова, на което се надяваше, в крайна сметка се случи: предницата на хондата се закачи за масивната задна броня на пикапа. Чуваше как малката кола стърже и скърца зад гърба му, докато шофьорът й безуспешно се опитваше да я освободи. Когато погледна в огледалото за обратно виждане, видя, че мъжът се пресяга към жабката. Нямаше намерение да чака, за да провери дали в ръката му ще се появи оръжие, или не. Рязко спря пикапа, после включи на задна скорост и двата автомобила с рев се понесоха назад. Забеляза със задоволство, че оня отзад отскочи от седалката си и в паника стисна кормилото. Когато Ригс наближи завоя, намали скоростта и отново потегли напред. На правия участък даде рязко вляво и блъсна хондата в стръмните скали край пътя. От силата на сблъсъка двете коли се разделиха. Шофьорът изглеждаше невредим. Ригс смени предавката и с пълна скорост продължи по пътя натам, където се бе изгубило беемвето. В продължение на няколко минути поглежда назад, но от хондата нямаше и следа. Или се бе повредила при удара, или шофьорът бе решил да прекрати безразсъдното си преследване.
Известно време Ригс продължи да усеща притока на адреналин в тялото си. Преди пет години бе изоставил опасната си професия, ио днешната случка му припомни колко много пъти се е отървавал на косъм. Изобщо не бе очаквал, нито пък бе желал да усети познатата тревожна възбуда в леко мъгливия утринен покой на Централна Вирджиния.
Повредената му задна броня тракаше силно и Ригс най-сетне намали скоростта, тъй като нямаше надежда да догони беемвето. От главното шосе се отклоняваха многобройни малки пътища и жената можеше да е поела по всеки от тях. Ригс отби от пътя и спря, извади писалка от джобчето на ризата си и записа регистрационните номера на хондата и на беемвето на тефтерчето, прикрепено към таблото. Откъсна листчето и го пъхна в джоба си. Сещаше се коя е жената в голямата сива кола. Явно бе обитателка на къщата в имението. Същата тази къща, за чиято ограда бе нает той. Сега вече искането на собственика изглеждаше далеч по-логично за Ригс. А въпросът, който най-много го занимаваше, бе защо. Подкара отново, дълбоко замислен, а покоят на сутринта бе безвъзвратно съсипан от ужаса, изписан по лицето на жената.
23
Беемвето наистина бе отбило по страничен път, отклоняващ се надалеч от мястото на сблъсъка между пикапа и хондата. Вратата откъм шофьора бе отворена, а двигателят работеше. Плътно обгърнала с ръце раменете си, Лу Ан вървеше в кръг по средата на пътя. По лицето й се четяха гняв, объркване и нервност. Ала вече нямаше и следа от страх. Сегашните чувства й действаха още по-зле. Страхът почти винаги преминаваше, ала другите унищожителни емоции не можеха да бъдат отпъдени тъй лесно. Разбра го през годините и дори се научи да се справя някак с тези състояния.
Вече трийсетгодишна, Лу Ан бе запазила импулсивната енергия и животинската гъвкавост на движенията си от своята младост. Годините я бяха дарили с по-съвършена и зря ла красота, в елементите на която се криеше и дълбоката промяна у нея. Тялото й бе по-слабо сега, а талията — още по-тънка. Това създаваше впечатление, че е дори по-висока, отколкото бе в действителност. Косата й бе пораснала и оттенъкът й бе по-скоро рус, отколкото кестеняв; оформена беше в изискана прическа, която подчертаваше чертите на лицето й, включително новата форма на носа й, променен повече за прикриване, отколкото от естетически съображения. Зъбите й бяха съвършени благодарение на скъпи зъболекарски услуги. Имаше само един недостатък.