Изведнъж в съзнанието на Джафи просветна, че в момента, в който Хаум излезе от стаята, той ще каже за диамантите първо на Донг Хам, готвача, след това ще се втурне към полицейския участък и след десет минути къщата ще се напълни с полицаи, които първо стрелят, после питат. Той бързо се изправи и застана между Хаум и вратата, която водеше към двора.
— Слушай сега — каза той, — ще си държиш проклетата уста затворена, защото жив ще те одера!
Представа нямаше колко страшен може да изглежда, когато е ядосан. Огромната му, извисяваща се фигура, непроницаемото му, ядосано изражение и злобата в гласа направо ужасиха Хаум. Виетнамеца го занимаваше само една мисъл — да се измъкне от стаята и да каже на полицията за диамантите. Той се втурна да заобиколи масата, мушна се край стената, като бутна масата между себе си и Джафи, а след това хукна с всички сили към вратата.
Независимо от размерите си, Джафи великолепно владееше тялото си, все още стегнато, въпреки че пиеше много и бе престанал да спортува, и реагира с бързина, която Хаум не бе подозирал.
Точно когато потните пръсти на Хаум се вкопчиха в дръжката на вратата, пръстите на Джафи се вкопчиха в рамото му и рязко го обърнаха. Хаум се ужаси от силата на тези пръсти. Сякаш някой бе стиснал плътта му в стоманени клещи. Острата болка го накара да извика — тих писък, като на изплашено зайче. Той се опита да се отскубне, искаше да удари Джафи по китката и отвори уста, пак да изкрещи.
Джафи сложи ръка върху устата на Хаум, забивайки пръсти в лицето на виетнамеца, и така пресече вика му. Хаум започна да се гърчи в хватката му, опитваше се да го ухапе по ръката, като през цялото време го риташе по краката, но меките му подметки по никакъв начин не можеха да засегнат силните мускули на Джафи.
— Млъквай! — изръмжа Джафи и злобно разтърси виетнамеца.
Чу се тихо изпукване, като че се пречупи пръчка. Лицето на Хаум изведнъж се отпусна и започна странно да се полюшва върху шията му. Джафи видя, че очите му се подбелиха и усети как коленете му се отпуснаха. Откри, че държи виетнамеца за лицето и той вече е престанал да се държи на краката си.
Внезапно паникьосан, Джафи пусна Хаум. Той се свлече покрай стената и се просна на пода като кукла, чийто талаш е изтекъл отнякъде.
Видя струйка яркочервена кръв да се стича от полуотворената уста на Хаум. Коленичи до виетнамеца и леко го докосна.
— Хей… Хаум! Боже! Какво ти е?
Тогава потрепери и се изправи.
Изведнъж усети с цялата яснота в какво тежко положение бе изпаднал.
Хаум бе мъртъв и той го бе убил!
Втора глава
1
С лудо тупкащо сърце Джафи се взираше в свитото тяло на Хаум. Първата му реакция бе да повика помощ. Тръгна към телефона, но спря, намръщи се и поклати глава.
Никой вече не можеше да помогне на Хаум. Той бе мъртъв. Сега не беше моментът да мисли за него, а за себе си.
Погледна стълбата, подпряна на стената. Щом видеха дупката, полицаите щяха да се усъмнят, че там е имало нещо скрито. Ще си спомнят, че тази къща някога е била на Май Чанг, любовницата на генерал Нгуен Ван То. Няма да им трябва много време, за да стигнат до заключението, че диамантите на генерала са били скрити в стената.
Джафи се приближи до тялото на Хаум. Внимателно го огледа. Забеляза, че кожата около устата му е насинена. Тези издайнически белези изключваха всякаква възможност да се каже, че той просто е паднал от стълбата.
Ами ако кажеше на полицията, че е спипал Хаум в момента, в който той е отмъквал диамантите, че Хаум го е нападнал и по време на борбата случайно е бил убит? Една такава история можеше да го отърве от обвинение в убийство, но тя означаваше да се откаже от диамантите, а и оставаше рискът да го тикнат в затвора.
Точно в този момент Джафи реши, че какъвто и да е рискът, той ще запази диамантите. Като взе това решение, паниката изчезна и той започна да разсъждава по-ясно.
Ако можеше да се промъкне в Хонконг с диамантите, можеше да изчезне без особени трудности. Щеше да бъде много богат. Можеше да започне нов живот. С парите, които щеше да вземе от диамантите, можеше да прави каквото си поиска. Но ключовият въпрос беше: как да стигне до Хонконг?
Наля си едно голямо уиски, изпи половината, запали цигара и довърши питието.
Човек не може да си замине от Виетнам, когато му дойде наум, припомни си той. Властите заплитаха всеки, който искаше да пътува, в мрежа от ограничения и безброй изисквания. Първо трябваше да се получи изходна виза, а това можеше да отнеме около седмица. След това трябваше да се попълнят формуляри във връзка с валутата. Трябваше да се подадат снимки. Едва ли можеше да се надява да се измъкне за десет дни, а през това време какво ли щеше да стане с тялото на Хаум?