— Кога ще пристигне Нан? — попита Джафи, като заобиколи колата и се доближи до Чарли.
Ами ако американецът се спъне в куфарчето? — помисли Чарли и сърцето му заби толкова силно, че направо се задушаваше. Ако го откриеше и го вземеше, щеше да почувства пистолета през тънката кожа на куфарчето. Той пристъпи напред, и се изпречи пред Джафи, преди той да се пресегне към вратата на колата.
— Тя няма да закъснее — каза Чарли. — Тя ще пристигне тук точно преди единайсет часа.
Джафи погледна часовника си.
— Остават почти три часа. Мисля да седна в колата и да чакам.
— Влез от другата страна — каза Чарли, като пристъпи назад, за да закрие вратата на шофьора. — Там ще се чувстваш много по-удобно.
— Бих искал да пийна едно — каза Джафи, докато заобикаляше вратата към мястото до шофьора. — Това чакане ще продължи цяла проклета вечност.
Чарли се надвеси и бързо претършува тревата с ръце. Бе толкова тъмно, че не можеше нищо да види. Потта се стичаше в очите му. Наведе се под колата и се пресегна, докъдето можеше да стигне, но трескавите му ръце отново не успяха да напипат куфарчето. Тогава той внезапно чу Джафи да казва:
— Хей… какво е това?
С чувство на пълно безсилие, Чарли осъзна, че сигурно е запратил куфарчето някъде в колата и то е паднало върху седалката до шофьора.
Джафи го бе открил.
Той се затича, за да заобиколи колата.
— Това е моето куфарче — каза той, гласът му трепереше от паника. — Дай ми го, моля.
— Почакай малко. — Твърдата нотка в гласа на Джафи накара Чарли да замръзне на мястото си. — Тук има пистолет. За какво пък ти трябва пистолет?
— Той е на пилота — каза отчаяно Чарли. — Беше го дал на заем на Блеки. Аз… аз обещах да му го върна. Мога ли да го получа?
Джафи замръзна от напрежение и подозрение. Отвори куфарчето и извади пистолета. Пръстите му се плъзнаха по дългата цев на заглушителя.
— Може ли да ми го дадеш? — попита Чарли, загубил всякаква надежда.
— Не, аз ще го върна на пилота — каза Джафи. — Не обичам наоколо да се търкалят пистолети. Влизай в колата.
Пристъпвайки мудно, Чарли отвори вратата и влезе. Джафи седна отзад и се отпусна на седалката.
— Стой мирно — каза Джафи. — Ще те наблюдавам.
Чарли за малко да се разплаче от отчаяние. През последните петнайсет години всичко, до което се бе докоснал, се проваляше. Или лошо се справяше с нещата или пък никога не бе имал късмет. Неговото си беше отчайващо лош късмет. Ако не бе изпуснал куфарчето…
— Това е много удобен пистолет за убийство — каза Джафи. — Надявам се, че не си мислил да ме убиеш, нали?
— Такава идея никога не ми е идвала в главата — каза Чарли, като се опитваше да говори с достойнство. — От къде на къде ще искам да те убивам?
— Само стой мирно и не мърдай — каза Джафи. — Ако направиш някакво рязко движение, ще те застрелям право в тила.
Чарли се отпусна на седалката, съвсем без сили. Бе загубил брат си и поради нещастния си късмет бе загубил и пистолета. Нямаше шанс да се противопостави на силата на американеца. Сега вече никога нямаше да може да пипне диамантите. Докато го наблюдаваше, Джафи си играеше с пистолета. Опитваше се да контролира гадния страх, който нарастваше в съзнанието му. Дали Нан наистина бе в безопасност? — продължаваше да се пита той. — Дали тази история за пистолета, който уж принадлежи на пилота, не е лъжа? Ако беше лъжа и този дребен китаец възнамеряваше да го убие, сигурно нещо лошо се бе случило с Нан.
Но какво можеше да направи той, освен да чака, докато тя пристигне. Ами ако не пристигне? Какво ще прави тогава? Какво би могъл да направи? Ако отиде в Сайгон да я търси, ще се озове в гнездото на осите и въпреки това, мисълта да замине без нея, бе непоносима.
Часовете бавно се изнизваха. Нервите на Джафи бяха опънати до краен предел, докато втренчено наблюдаваше стрелките на часовника си. Чарли мълча през цялото време. Сега вече нищо не го вълнуваше. Искаше само да се добере до мъничкия си потискащ апартамент в Хонконг и да забрави за това нещастно приключение.
В единайсет без двайсет, Джафи не издържа и наруши мълчанието.
— Дяволите да те вземат! — внезапно избухна той. — Къде е тя? Защо не идва?
Застрашителният му глас изплаши Чарли до смърт.