— Предупредих дежурните колеги да не се намесват. Посъветвах ги да се разположат удобно пред мониторите и да изплакнат очи.
— Да не искаш да кажеш, че колегите ти ще гледат как ти и рус… Наташа…
— Човек трябва да радва ближните. Погрижил съм се камерата да няма обхват над леглото. То спада към интимното пространство. Ще я накарам да се съблече пред леглото, върху стола до телевизора, как ти се струва? Сама ще режисира спектакъла, това е най-хубавото. Ще седне на стола и ще се опипва. Камерата ще я улови под перфектен ъгъл. Освен това нагласих подходящо осветление. И ще мога да лъскам, без камерата да ме улови. Яко, а?
С последните си откровения Уве прекрачи границата. Не исках да знам нищо повече. Изкашлях се.
— Довечера ела да вземеш Мунк. А вдругиден през нощта — Рубенс. Разбрахме ли се?
— Да. Добре ли си, Рогер? Звучиш ми изнервен.
— Всичко е наред — отговорих и избърсах челото си е опакото на ръката. — Даже чудесно.
Затворих и излязох от кабинката. Наближаваше буря, но не обърнах внимание. Защото всичко беше наред. Скоро щях да се превърна в мултимилионер. Да си откупя свобода за цял живот. Светът и всичко в него — включително Диана — щяха да ми принадлежат. В далечината отекна гръм — сякаш нечий гърлен смях. После паднаха първите дъждовни капки, започнах да подтичвам, а обувките ми затракаха весело по паважа.
Седма глава
Бременна
В шест дъждът спря. На запад хоризонтът потапяше фиорда на Осло в златисто сияние. Вкарах волвото в гаража, изключих двигателя и изчаках вратата зад мен да се затвори. Изгасих светлината в купето, отворих черната папка и извадих днешния улов: „Брошката“. Ева Мудочи.
Вгледах се в лицето ѝ. Мунк положително е бил влюбен в нея. Иначе не би могъл да я изобрази така. Нарисувал я бе като Лоте; беше уловил безгласната болка, тихото безумие. Изругах полугласно и си поех рязко дъх, та въздухът чак изсвистя през зъбите ми. Откачих тапицерията на тавана над главата ми. Това беше лично мое откритие, предназначено за укриването на картини, които ще се пренасят през граница. Просто свалих вътрешния таван на автомобила — или „кората“ на шофьорски език — от мястото, където се крепи за предното стъкло. После залепих две ленти с репейчета от вътрешната страна и след кратка внимателна работа по осветлението в купето си направих перфектно скривалище. Проблемът при пренасянето на големи картини, особено ако става въпрос за стари, сухи платна, рисувани с масло, е, че трябва да се държат в хоризонтално положение, а не да се навиват на руло. Иначе има риск да се наруши горният слой боя и това да съсипе картината. С други думи, пренасянето изисква място, а картините са багаж, който се набива на очи. Ала на моя таван с площ четири квадратни метра има достатъчно място дори за големи платна. Благодарение на изобретението си те остават скрити от погледа на ревностни митничари, а кучетата им, за щастие, не са обучени да търсят миризма на боя и лак.
Пъхнах Ева Мудочи в скривалището, закрепих отново кората на тавана с репейчетата, излязох от колата и влязох вкъщи.
На хладилника намерих бележка от Диана. Излязла с приятелката си Катрине; щяла да се прибере около полунощ. Дотогава оставаха близо шест часа. Отворих си бутилка „Сан Мигел“, седнах на фотьойла до прозореца и зачаках. Взех си втора бутилка и се сетих за един цитат от книга на Юхан Фалкбергет7, който Диана ми прочете, когато бях болен от заушка: „Пием според жаждата си.“
Тогава пазех леглото с висока температура. Боляха ме бузите и ушите. Бях заприличал на плувнала в пот плажна топка. Лекарят ме прегледа, измери ми температурата и ни успокои:
— Няма нищо страшно.
Аз не се притеснявах особено. Чак след като Диана настоя, лекарят неохотно спомена неприятни думи от рода на „менингит“ и „орхит“. С още по-голямо нежелание ни преведе какво означават тези медицински термини: „възпаление на мозъчната обвивка“ и „възпаление на тестисите“. Побърза да добави, че подобни усложнения са „рядкост във вашия случай“.
Докато боледувах, Диана слагаше студени компреси на челото ми и ми четеше на глас от „Четвъртата стража“ на Юхан Фалкбергет. Понеже нямах с какво друго да занимавам застрашения си от възпаление мозък, я слушах внимателно. Две неща ми направиха силно впечатление. Първо, как отец Сигисмюн оправдава един пияница с думите „пием според жаждата си“. Вероятно съм запомнил изречението, защото съм намерил утеха в този възглед за човека: ако е в природата ти, не е грешно.