Второто нещо, което ме впечатли, беше цитат от обясненията на Понтопидан8. Той твърди, че човек е способен да погуби душата на свой близък, да я зарази, да я завлече със себе си в грехопадение и да я лиши от спасение. Този цитат не ми подейства никак успокоително. А мисълта, че бих омърсил ангелските криле на Диана, ме разубеди да я посветя в начините ми как си набавям допълнителни доходи.
Шест дни тя бдеше неотлъчно над мен. Грижите ѝ хем ми харесваха, хем ме притесняваха, защото знаех, че не бих сторил същото за нея, ако боледува от нищо и никаква заушка. Затова я попитах с неподправено любопитство защо го прави.
— Защото те обичам — простичко ми отговори тя.
— Не съм тежко болен.
— Вероятно няма да имам възможност да ти покажа любовта си друг път. Ти боледуваш много рядко.
Прозвуча като упрек.
На следващия ден станах от леглото, отидох на интервю във фирма на име „Алфа“ и им заявих, че ако не ме назначат, са пълни идиоти. Знаех защо им го казах с такава непоколебима самоувереност. Защото само едно нещо на света кара мъжа да си надрасне височината и то е признанието на жена, че го обича. Независимо колко неубедително го е излъгала, част от него винаги ще ѝ бъде благодарна за това обяснение в любов и тайно ще я обича.
Извадих една от книгите на Диана и прочетох информацията за Рубенс. Вътре не пишеше кой знае колко за „Залавянето на калидонския глиган“. Разгледах внимателно снимката. Оставих книгата и се помъчих да обмисля утрешната акция на улица „Оскар“ стъпка по стъпка. Апартамент в жилищна кооперация означава, че съществува сериозна опасност да срещна съседи по стълбището. Потенциални свидетели, които биха могли да ме видят отблизо. Но само за няколко секунди. Едва ли ще ме заподозрат. Няма да обърнат внимание на лицето ми, защото ще бъда облечен в работен гащеризон и ще вляза в апартамент, където тече ремонт. От какво толкова се страхувах?
Знам от какво.
По време на беседата той ме четеше като разтворена книга. Но колко страници успя да прочете? Дали ме е заподозрял? Глупости. Просто разпозна техника на разпит, която е усвоил в армията. Нищо повече.
Извадих си мобилния телефон и набрах номера на Граф, за да му съобщя, че Диана е излязла и ще му препоръча експерт, който да установи дали картината е оригинална, чак след като той се прибере от Ротердам. Обади се телефонният му секретар: „Моля, оставете съобщение.“ Пресуших бутилката с бира. Чудех се дали да не си сипя чаша уиски, но се отказах. Не исках да се събудя с махмурлук. Още една бира и край.
Преполових я и едва тогава осъзнах какво съм направил. Свалих телефона от ухото си и побързах да затворя. Бях набрал номера на Лоте, записан дискретно като „а“ в регистъра с контакти на телефона ми. Това „а“ ме караше да се разтрепервам, когато няколко пъти се случи да се появи на екрана ми като входящо повикване. Бяхме се уговорили само аз да я търся. Влязох чрез менюто в контактите, намерих „а“-то и натиснах „изтрий“. „Наистина ли искате да изтриете?“, попита телефонът. Огледах възможностите: страхливото, предателско „не“ и лъжливото „да“.
Натиснах „да“. Знаех, че номерът ѝ се е запечатал неизличимо в съзнанието ми. Не исках изобщо да мисля какво означава това. Щеше да избледнее. Да избледнее и да се изличи. Щеше да стане точно така.
Диана се прибра в дванайсет без пет.
— Какво прави днес, скъпи? — попита, приближи се до фотьойла, седна на ръкохватката и ме прегърна.
— Нищо особено. Интервюирах Клас Граф.
— И как мина?
— Идеален е, обаче е чужденец. „Патфайндър“ заявиха съвсем недвусмислено, че искат норвежец да заеме шефското място. Неведнъж са споменавали в медиите колко държат служителите им на всички нива да са норвежци. Сега трябва да се постарая да ги убедя в качествата на Граф.
— В тази област си ненадминат — тя ме целуна по челото. — Чувала съм хората да споменават какъв рекордьор си.
— Рекордьор?
— Да, фирмите винаги назначават предложените от теб кандидати.
— А, в този смисъл ли — престорих се на изненадан аз.
— Ще се справиш.
— Как мина срещата с Катрине?
Диана прокара пръсти през гъстата ми коса.
— Хубаво. Както винаги. Или по-точно: този път беше направо прекрасно. Някой ден Катрине ще умре от щастие.
Диана завря лице в косата ми и заговори:
— Точно преди срещата ни разбрала, че е бременна.
— Значи следващите девет месеца няма да са най-щастливите в живота ѝ.
— Глупости — промърмори тя. — Пил ли си?
8
Ерик Понтопидан (1698-1764) — датски теолог и епископ, написал наръчник с обяснения на катехизиса на Мартин Лутер. — Бел.прев.