— След като го преследвахме в продължение на шейсет и три дни и изминахме триста и двайсет километра по най-кошмарния терен, който можете да си представите, ловната ни дружина се стопи до двама души: аз и неопитен младок от Гронинген. Той беше прекалено глупав, за да си изгуби ума. Свързах се с щабквартирата и поръчах да ни изпратят нийтърски териер. Чували ли сте за тази порода? Не? Ясно. Тези кучета са най-добрите следотърсачи на света и са безкрайно верни на водача: нападат веднага всеки, когото посочиш, без значение колко едра е мишената. Приятел за цял живот. Говоря съвсем сериозно. Хеликоптерът пусна кучето — едногодишно пале — насред джунглата в необятния район на Сипаливини, където стоварват кокаина. Кучето се намираше на повече от десет километра от нашето скривалище. Щеше да бъде истинско чудо, ако палето оцелее цяло денонощие в джунглата, да не говорим за шансовете да ни намери. За всеобща изненада то ни издири за по-малко от два часа.
Граф се облегна на стола. Вече владееше изцяло ситуацията.
— Нарекох го Сайдуиндър, на ракетата с топлинно насочване, нали се сещате? Обикнах това куче. Затова и днес имам нийтърски териер. Вчера го докарах тук от Холандия. То е внукът на Сайдуиндър.
Вечерта след кражбата в дома на Граф се прибрах вкъщи. Диана гледаше новините в хола. Даваха пресконференция със старши инспектор Бреде Спере, застанал зад цяла редица микрофони. Говореше за убийство. Разкрито убийство. Явно заслугата за това беше негова. Гласът му стържеше мъжествено като радио по време на гръмотевична буря, чийто сигнал прекъсва, като пишеща машина с износен клавиш, който едва-едва отбелязва буквата върху хартията.
— Ще ви съо’щя името на из’ършителя утре. Други въп’оси?
В произношението му нямаше и следа от източнонорвежки говор, но според Гугъл Спере се състезавал осем години за баскетболния отбор на Амерюд. Завършил Висшето полицейско училище втори по успех. В едно интервю за женско списание в рубриката „Портрети“ той отказваше по професионални причини да отговори на въпроса дали си има интимна приятелка: така според него вниманието на медиите и на престъпниците, които преследвал, щяло да се насочи ненужно към нея. Но нищо в снимките от списанието — разкопчаната му риза, полузатворените му очи, леката усмивка — не показваше, че си има приятелка.
Застанах зад фотьойла на Диана.
— Постъпил е на работа в КРИПОС10 — съобщи ми тя. — Ще се занимава с убийства и подобни случаи.
Това вече ми беше известно, разбира се. Поне веднъж в седмицата проверявах в Гугъл какво ново има около Бреде Спере; дали е направил някакви изявление относно преследването на престъпната банда, занимаваща се с кражбата на картини. Освен това използвах всеки удобен случай да разпитвам за него. Осло не е голям град. Знаех разни неща.
— Колко жалко — небрежно подхвърлих аз. — Значи ще те лиши от редовните си посещения в галерията.
Тя се засмя и вдигна очи към мен, а аз погледнах надолу, към нея, усмихнах се и лицата ни се озоваха в различно от обичайното положение. За миг си помислих, че онова с Граф не се е случило; че въображението ми е изрисувало случката, като е прекалило със старанието си всичко да изглежда достоверно. Така например повечето хора се опитват да си представят какво би било най-голямото нещастие на света за тях, за да усетят как биха го преживели, дали биха могли да живеят с това. И сякаш за да се уверя сам, че всичко е било само сън, предложих на Диана най-после да осъществим през декември пътуването до Токио. Тя обаче ме изгледа изненадана и ми отговори, че е изключено да затвори галерията точно преди Коледа — в най-силния сезон за продажби. Освен това никой не ходел в Токио през зимата: тогава там стягал ужасен студ. Попитах я как ѝ се струва да отидем през пролетта. Исках веднага да запазя билети. Не, дотогава имало твърде много време, за да го планираме отсега. Защо не изчакаме и да оставим времето да покаже? Да, отвърнах и тръгнах към спалнята с обяснението, че съм капнал от умора.
Слязох на долния етаж, влязох в детската стая и коленичих пред фигурата на мидзуко джидзо. Олтарът си стоеше непобутнат. Твърде много време, за да го планираме отсега. Да оставим времето да покаже. Извадих червената кутийка от джоба си, погладих гладката ѝ повърхност с пръст и я поставих до малкия каменен Буда, който бдеше над водното ни дете.