И аз отидох при нея с копия на няколко лоши картини от галерията и бутилка хубаво червено вино от избата. От мига, когато ми отвори вратата на апартамента си в една топла лятна вечер, Лоте изглеждаше обречена. Разказвах ѝ забавни истории за конфузни ситуации, в които съм попадал. Те привидно те представят в неблагоприятна светлина, но в действителност показват, че притежаваш достатъчно самочувствие и съзнание за постигнатите успехи и ти позволяват да посегнеш към самоиронията. Лоте ми разказваше за себе си. Била единствено дете и през детските и юношеските си години се местела къде ли не с родителите си. Баща ѝ работел като главен инженер в интернационална компания, занимаваща се с производството на напоителни системи. Лоте не усещала нито една страна като своя родина. Норвегия или другаде — било ѝ все едно къде живее. Вярвах ѝ. За жена, която владее толкова езици, говореше малко. Нали е преводачка, помислих си. Предпочита да чете за чужди съдби, вместо да се съсредоточава върху своята. Попита ме каква е жена ми. „Жена ти“ — така я нарече тя, макар да знаеше името на Диана. Нали беше получила покана за вернисажа. По този начин ме накара да се почувствам по-спокоен. На нея също ѝ олекна.
Разказах ѝ как бракът ни е преминал през сериозна криза, когато „жена ми“ забременяла, а аз не съм искал да имаме дете и според нея съм я убедил да направи аборт.
— Наистина ли го направи? — попита Лоте.
— Явно да.
Забелязах промяна в изражението ѝ и я попитах каква е причината.
— Родителите ми ме убедиха да направя аборт, когато забременях като тийнейджърка. Детето ми нямаше да има баща. Оттогава ги намразих. И тях, и себе си.
Преглътнах с мъка няколко пъти и се помъчих да ѝ обясня.
— Плодът имаше синдрома на Даун. Осемдесет и пет процента от всички родители, които разберат, че ще се роди дете с този синдром, избират майката да направи аборт.
Веднага се разкаях за думите си. Какво си въобразявах? Че като я излъжа за синдрома на Даун, Лоте щеше да разбере защо не искам да имам дете от собствената си съпруга?
— Съществувала е голяма вероятност жена ти да изгуби детето от само себе си — отбеляза тя. — Синдромът на Даун често е съпроводен от вроден сърдечен порок.
Сърдечен порок, отекна в мислите ми. Изпитвах гореща благодарност към нея, задето се опитваше да облекчи угризенията ми и да опрости нещата заради мен и заради двама ни. След час вече бяхме съблекли всичките си дрехи и ликувах заради победа, която човек, свикнал да побеждава, би сметнал за твърде незначителна. Аз обаче се реех из облаците дни наред. Седмици. По-точно три седмици и половина. Бях си намерил любовница. Зарязах я след двайсет и четири дни.
Сега, когато я гледах пред мен в преддверието на апартамента ѝ, всичко ми се струваше нереално.
Хамсун е написал, че ние, хората, се пресищаме от любов. Омръзва ни онова, което получаваме в големи дози. Наистина ли сме толкова банални? Очевидно да. Не това обаче се случи с мен. Аз просто имах угризения на съвестта. Не защото не можех да отвърна на любовта на Лоте, а защото обичах Диана. Рано или късно щях да призная на любовницата си какво изпитвам към жена си, но решението в мен узря след малко странна случка. Изминаха двайсет и четири дни от началото на аферата ни. Наближаваше краят на лятото. С Лоте лежахме в тесния ѝ двустаен апартамент на улица „Айлерт Сунд“. Преди това цяла вечер разговаряхме или, по-точно, аз говорих. Описвах и разяснявах как е устроен животът според мен. Бива ме да философствам. По паулукоелювски омайвам непридирчивите в интелектуално отношение и дразня по-претенциозните. Меланхоличните кафяви очи на Лоте следяха неотклонно движенията на устните ми, поглъщаха всяка изречена дума и виждах как Лоте буквално потъва в моя свят, изтъкан от домашно изработени мисловни нишки, как мозъкът ѝ припознава моите разсъждения като свои, как се влюбва в душата ми. Самият аз отдавна се бях влюбил в нейното влюбване, в преданите ѝ очи, в мълчанието и тихото ѝ, едва доловимо стенание, докато се любим — толкова различно от воя на Диана, който звучи като циркуляр. Влюбването ме държа в състояние на постоянна възбуда в продължение на три седмици и половина. И така, онази вечер сложих край на монолога и погледите ни се срещнаха. Наведох се напред, сложих ръка на гърдите ѝ и тя потръпна — или може би това бях аз — а после се втурнахме към спалнята и към леглото от „ИКЕА“, широко сто и един сантиметра, с предразполагащото име „Бреке“11. Тази вечер, за разлика от друг път стенанията ѝ бяха по-шумни и тя ми прошепна нещо на датски. Не го разбрах, защото датският, напълно обективно погледнато, е труден език. Датските деца проговарят по-късно от връстниците си в останалите европейски държави. Обаче думите ѝ ми подействаха възбуждащо и ускорих темпото. Обикновено Лоте не реагираше на забързването, но тази вечер хвана бедрата ми и ги притегли към себе си. Разтълкувах действията ѝ като желание още да увелича честотата и силата. Подчиних се, но си представих баща ми в отворения ковчег по време на погребението му. Този метод е доказано ефикасен срещу преждевременна еякулация. Във въпросния случай — срещу еякулация въобще. Макар Лоте да ме уверяваше, че взема противозачатъчни, мисълта за нежелана бременност ми докарваше сърцебиене. Не знаех дали Лоте стига до оргазъм, докато се любим. Приглушените ѝ, овладени стонове ме навеждаха на мисълта, че оргазмът при нея би се проявил като леки бразди по повърхността, тоест бих могъл да го пропусна. А Лоте беше изключително деликатно създание и не исках да я притеснявам с въпроси. Затова се оказах напълно неподготвен за случката. Изведнъж усетих, че трябва да престана, но си позволих още един последен, силен тласък. Сякаш ударих нещо в утробата ѝ. Тялото ѝ се вцепени, а очите и устата се отвориха широко. После тя се разтресе и за кратък миг, изпълнен с диво отчаяние, се изплаших, че съм предизвикал епилептичен припадък. Усетих как нещо топло, още по-топло от утробата ѝ, обгръща члена ми и след секунда вълна от течност плисна върху корема, хълбоците и топките ми. Надигнах се на лакти и се вторачих с невярващи от ужас очи там, където телата ни се сливаха в едно. Утробата ѝ се сви, сякаш искаше да ме изтласка. От гърдите ѝ се изтръгна дълбок стон — през живота си не бях чувал такъв рев. После се надигна следващата вълна и течността рукна от тялото ѝ, потече между хълбоците ни и намокри дюшека, където първата вълна още не беше попила. Боже господи, помислих си. Пробил съм дупка в тялото ѝ. В паниката мозъкът ми търсеше причинно-следствената връзка. Тя е бременна, предположих. И аз съм пробил торбичката на зародиша. Затова сега тази мръсотия тече по леглото. Божичко, плуваме в живот и смърт, това е водно дете, второто водно дете! Бях чел за така наречения воден оргазъм при жените, разбира се. Бях гледал и два-три порнофилма на тази тема, но подобен оргазъм ми приличаше на някаква измишльотина, лъжа, плод на мъжкото желание да имаш равностоен еякулиращ партньор. Тогава в главата ми се въртеше една-едничка мисъл: това е възмездие, божието наказание, задето убедих Диана да направи аборт; с непредпазливите си действия отнех живота на още едно невинно дете, ужасих се аз.