Вероятно не мога да съпреживявам чужди емоции, умея обаче да преценявам хорската интелигентност. Понеже много ме бива в това, ме използват като консултант при назначаването на мениджъри в най-големите норвежки компании. Докато обикалях езерото, си представих как разсъждава Клас Граф в момента. Съвсем тривиално: трябва да тръгне след мен, да ми види сметката, макар че сега рискът стана много по-голям. Защото вече съм в състояние не само да осуетя плановете на „ХОТЕ“ да глътнат „Патфайндър“, но и да го улича в убийството на Синдре О. Ако успея да оцелея до съдебния процес, разбира се.
Накратко, изпратих му покана, на която е невъзможно да откаже.
Стигнах до другата страна на парка и минавайки покрай нагъсто разположените брези, погалих тънката бяла, лющеща се кора, притиснах пръсти до твърдото стъбло, одрасках с нокти повърхността му. Помирисах върховете на пръстите си, спрях се, затворих очи и вдишах аромата. В съзнанието ми нахлуха спомени от детските ми години за игри, смях, изненади, изпълнени с трепетен страх, радост и открития. Припомних си всички онези неща, които смятах за изгубени, но те си бяха заровени в паметта ми, не можеха да изчезнат, приличаха на водни деца. Старият Рогер Браун не би бил в състояние да ги открие, ала новият беше. Колко ли щеше да живее новият? Едва ли му оставаше много живот. Това обаче не го притесняваше: щеше да изживее последните си мигове по-пълноценно, отколкото старият бе изживял трийсет и трите си години.
Стигнах до къщата на Уве Шикерюд. Вече се бях стоплил. Седнах на един пън в горичката, откъдето се откриваше задоволителен изглед към пътя с жилищните сгради. Установих, че гледката от източните квартали не се различава кой знае колко от гледката от западните. Всички ние, независимо в коя част на града живеем, виждаме сградата на Централната поща и хотел „Плаза“. Осло не изглежда нито по-грозен, нито по-хубав. Единствената разлика, се състои в това, че от източните квартали се виждат западните. Това ме подсети за Айфеловата кула: когато през 1889-а Густав Айфел построил прочутата си кула за световното изложение в Париж, критиците отсекли, че най-хубавата гледка във френската столица се открива от Айфеловата кула, защото е единственото място, откъдето човек не я вижда. Сигурно и Клас Граф смята, че изглежда приемливо, понеже не се вижда през очите на другите. Или през моите например. А аз го виждах и го мразех. Ненавиждах го с толкова всепоглъщаща и поразително люта омраза, че чак се плашех от чувствата си.
Ала омразата ми не беше мътна; напротив, беше чиста, непресторена, почти невинна. Така, представях си аз, кръстоносецът е мразел богохулниците. Затова осъдих Граф на смъртно наказание със същата премерена наивна омраза, с която американецът с дълбоки християнски убеждения изпраща осъдените на смърт свои ближни на дръвника. Тази омраза ми донесе доста прозрения. Накара ме например да осъзная, че чувствата ми към баща ми не са били омраза. Гняв? Да. Презрение? Вероятно да. Съчувствие? Определено. Защо? Сигурно съм имал не една причина. Сега разбрах, че съм изпитвал гняв срещу него, защото дълбоко в себе си приличам на него и нося наследствената предразположеност да стана същия като баща си: впиянчен, гол като пушка тъпкач на жени, който смята, че изток си е изток и няма как да стане запад. Превърнах се окончателно в негово подобие.
Смехът се надигна в мен и не се помъчих да го спра. Отекна между дърветата. Една птичка литна от клона над главата ми и видях задаващата се по пътя кола. Сребристосив лексус GS 430.
Дойде по-рано, отколкото очаквах. Изправих се веднага и тръгнах към къщата на Уве Шикерюд. Застанах на стълбите и понечих да пъхна ключа в ключалката. Погледнах ръката си. Треморът беше едва забележим, но не ми убегна. Говореха инстинктите ми, страхът, заложен от прастари времена у човека. Клас Граф се оказа от онзи тип животни, които всяват страх у останалите животни.
Улучих ключалката още при първия опит. Завъртях ключа, отворих вратата и бързо влязох в къщата. Седнах на леглото, облегнах се на таблата с гръб към прозореца. Проверих дали завивката покрива тялото на Уве до мен.