Дали не беше сходен случаят в Египет? Сега бях сам и се упътих към вратата да я изследвам. Всичко беше обяснимо само едно не, че духът можеше да прониква през зарезени врати. Моята стая имаше три достъпа: през единия бяхме дошли, вторият водеше към селямлъка на турчина, а третият — навън към чардака, който окръжаваше двора. Първата врата не исках да отварям, защото вън чакаше негърът; резето й се намираше от вътрешната страна. При втората откъм мен нямаше резе, то беше монтирано вероятно от другата страна на вратата. Но на съответната височина забелязах три отвора, пробити един до друг. На третата, водеща към чардака врата резето беше отвътре, откъм стаята. Когато я отворих, видях три подобни отвора, и то на мястото където отвътре бе закрепено резето. То беше дървено. За отбелязване е още, че всички наредени околовръст двора стаи, се свързваха помежду си с врати, така че човек можеше да мине от едната в другата. Всяка от тях имаше обаче и още една врата, която извеждаше на чардака. Беше ясно, че призракът можеше да отваря отвън с тънка, остра игла или тел която си иска врата. Необходимо беше само да вкара губерката в някоя от дупките, да подхване мекото дървено резе и да го избута настрани. Не исках да споделям това откритие с Мурад Насър, а предпочетох да го запазя временно за себе си.
След известно време той се върна, за да ми каже, че съм бил добре дошъл за дамата. Тя изпитвала голямо желание да ме види, но понеже не подобавало да ме посети, а и един мъж не бивало да пристъпва в харема, трябвало за съжаление да търпи, додето пътуването ни представело някоя възможност да се срещнем. Тъй като съм бил пристигнал тук днес и в хотела съм се задържал само за кратко време, то сигурно съм бил гладен и трябвало да позволя тази несгода да бъде отстранена.
На дебелия и през ум не беше му минало, че може да изпитвам глад! В тези неща жените по цял свят, също и в Ориента, са по-съобразителни от мъжете. Мурад, изглежда, таеше още нещо на сърцето си, това просто си му личеше и аз го подканих да сподели болката си.
— Ох — рече той, — не ми се ще да те безпокоя; касае се само за една негърка.
— Каква е работата?
— Тя има свиреп зъбобол, а ти си хеким20, както със сигурност мога да допусна.
Когато някой немец тръгне да пътува из Ориента, местните жители го считат я за лекар, я за градинар.
— Ами бива ли да я видя? — попитах.
— Една черна слугиня? Разбира се!
— Прати тогава за нея!
Мурад плесна с ръце, при което негърът се появи. Той получи заповед да отида и доведе слугинята. Тя беше още млада и нямаше сплеснатия нос и обърнатите джуки, свойствени за черната раса. Дясната й буза беше силно отекла. Момичето отвори уста и ми показа с пръст един подир друг четири зъба, всеки от които трябваше да е болният. Ясно бе, че се касаеше за нервен зъбобол, защото зъбите й до един бяха напълно здрави. Обещах на чернокожата веднага да й помогна, възприех тайнствена физиономия, потърках, мърдайки с мърморене устни, с два пръста няколко пъти страната й и я отпратих после с предписанието днес да не напуска одаята. Това не бе шарлатанство. Зъбоболът беше съпътстващо явление на нервна почва, за същинската болка нищо не можах да направя, а познавах въздействието, което голата вяра и доверието упражняват. Докосването на един бял лекар за тази негърка във всеки случай имаше по-голям ефект, отколкото някакво целебно средство, фактът, че аз или по-скоро, че вярата освободи тази чернокожа от болките, по-късно ми спаси живота.
Малко след това старият негър влезе, носейки на един поднос студена кокошка, гарнирана с печени говежди мръвки. В добавка имаше тиганици — обичайният за страната хляб. Вилици липсваха. Извадих ножа си и дебелият стори същото. Докато аз изям едно парче от печеното, зад блестящите зъби на Мурад Насър бяха изчезнали другите осем къса. Взех си една кълка от кокошката, ала устата ми забрави работата си, като видях с каква обиграност моят домакин освободи хрупкавата птица от скелета и занабутва месото на едри мръвки между челюстите си. Тоя турчин, изглежда, хич не дъвчеше. Лапаше и гълташе, докато не остана вече нищо за лапане и гълтане. Тъкмо бутна подноса от себе си и аз също бях готов с моето кокоше бутче, чиито кости положих върху останалия скелет. Негърът донесе един леген и ние си умихме ръцете.