Мурад седна отново, потърси подходящо встъпление и захвана:
— Знаеш ли кой занаят от всички носи най-голяма файда?
— Да. Този на еджзаджията78.
— О, на мен ми е известен един, който се отплаща с много повече и още по-бързо. Еджзаджията също трябва да купува и плаща стоката си. А при занаята, който аз имам предвид, всичко получават келепир.
— Значи имаш предвид обирджилък, хайдуклук?
— Употребяваш серт думи.
— Не. Впрочем този занаят е най-лошият, който мога да си представя, защото човек не получава стоката келепир, както ти погрешно се изразяваш, а трябва да я заплати много по-скъпо от всеки друг предмет.
— С какво?
— Със спокойствието на съвестта и Вечното блаженство. А това е къде-къде повече от някакви си пари.
— Ти говориш като християнин. Аз обаче мисля и чувствам като мюсюлманин. Пък и не говоря за обикновен хайдуклук и обирджилък.
— Зная. Имаш предвид търговията с роби.
— Така е.
— Спомняш ли си какво ти казах по тази тема в Кахира?
— Да, помня го много добре.
— Ти каза: „Аз хич нямам намерението да ловя негри.“ Сега обаче, изглежда, си на друго становище.
— Сега си разсъждавам точно както тогава. Позволи към онова, което казах, да добавя още няколко думи! Исках да река: Аз хич нямам намерение да ловя негри, но съм решил да купувам.
— Това е даже още по-лошо. Защо укривателят бива наказван по-строго от крадеца? Защото той подкокоросва другият към кражбата. Така е и в нашия случай. Ако нямаше търговци на роби, нямаше да има и ловци на роби.
— Ти съвсем забравяш, че робството е свята разпоредба. Още патриарсите са имали роби и ние мюсюлманите, които и днес следваме тяхното верую и адети, не можем да съществуваме без робството.
— По този въпрос може да се поспори, но на мен не ми се иска да го правя. Аз осъждам лова на роби.
— Осъждай го колкото си щеш, нямам нищо против. Та ти нали няма да ловуваш. Когато чуеш предложението, което ще ти направя, съвсем другояче ще мислиш за тези неща.
— Определено не!
— Първом ме изслушай! Аз те познавам от по-рано и те смятам за дързък и предприемчив мъж. Онова, което преживя и извърши през последните седмици, за мен е доказателство, че овладяваш всяка опасност и намираш изход дори от най-калпавото положение. Ето защо ще ти сторя хаберите си още сега, макар да трябваше да ги чуеш едвам по-късно. Ще бъда максимално кратък.
— Ще ми е приятно.
— И тъй, аз познавам един прочут ловец на роби, който…
— Да не би да имаш предвид Ибн Асл ел Джазур? — прекъснах го.
— Кого имам предвид, мога да ти кажа само в случай че приемеш предложението ми. С този мъж влязох във връзка. За да си подсигуря неговата честност, ще му дам по-голямата си сестра за жена.
— Той ли я поиска?
— Да. Ние се споразумяхме по този въпрос. Аз ще основа тайно над Хартум няколко постоянни бази, тъй като търговията с роби е забранена. Мъжът на моята сестра ще ходи на лов и ще крие плячката на определени места по коритото на Нил. Има много недостъпни острови и заливи. Ти ще ги навестяваш, за да прибираш робите и да ми ги водиш. Такава ще ти е работата. В замяна ще получаваш една трета дял от печалбата, а като допълнително възнаграждение ще вземеш по-малката ми сестра. Аз вече ти казах, че моите сестри са богати.
Бях очаквал някакво подобно предложение, ама все пак не по този начин. Стоях слисан и зяпах Мурад Насър, неспособен да говоря.
— Не си очаквал едно такова щедро предложение, а? — ухили се оня. — Зная, че ще го приемеш, защото не си будала. Въпреки това искам да ти дам време за размисъл до утре, понеже…
— От време за размисъл не се нуждая — пресякох го аз. — Мога да ти дам отговора си още в този миг.
— Тогава говори! Убеден съм, че с радост ще се съгласиш.
— Почакай малко! Значи трима души се сбираме за тая далавера — ловецът на роби, роботърговецът и аз?
— Така е.
— Ти изграждаш тайни бази за евентуални продажби или по-нататъшна експедиция. Това не е опасно, тъй като винаги можеш да прехвърлиш вината върху друг. Ловецът на роби също няма да рискува нищо, понеже при нападенията на негърските села ще се държи далеч от битката. Между вас двамата трябва да се вмъкна аз. Ще ходя да вземам робите от серибите и ще ти ги водя. Ще минавам през диви и даже вражи територии и освен това ще трябва да се браня срещу войниците на правителството, които буквално ще устроят потеря за мен.