На заранта станах рано, седнах пред вратата на къщата и заръчах на ханджията да ми донесе кафе. Докато се впусках в съзерцание на пробуждащия се животински свят, видях да се задава един ездач. Той беше още толкова далеч, че едва се различаваше, но трябва да имаше отлично животно под себе си, защото приближаваше с такава бързина, сякаш израстваше от земята. Накрая го разпознах. Беше корабният мюлазим Али Фарид на Рейс Ефендина. Изправих се да го поздравя с добре дошъл. Той ме видя, насочи животното към мен, накара го да коленичи и скочи от седлото.
— Кака се озова в Короско? — попитах го удивен. — Смятах че емирът се намира в Хартум.
— Ахмед Абд ел Инсаф беше и там. А къде се намира сега, ще ти кажа след като съм говорил с шейх ел белед81, когото трябва веднага да посетя.
— Шейхът е вече буден. Преди малко го видях да коленичи пред колибата си, за да изпълни Утринната молитва.
Показах му колибата и Али Фарид се запъти нататък да предаде поръчението си на шейха. Камилата му коленичеше в моя близост. Тя беше великолепно, скъпо животно със сив миши цвят, по който се разпознават истинските ездитни камили. Как се бе добрал лейтенантът до една такава бързоходна камила? Има животни от тая порода, които за един ден изминават, без да спират, над сто километра. Тя беше и много благовъзпитана, защото когато я погалих, че погледна общително и не изпадна в обичайната лоша привичка на камилите да хапят, настъпват и даже заплюват непознатия. Още се занимавах с животното, когато Селим пристъпи от портата. Той, изглежда, ме бе търсил, понеже дойде бързо при мен.
— Ефенди, дочух лоши неща и бих желал да ти отправя една настоятелна молба.
— Каква?
— Ти си се бил смразил с Мурад Насър?
— Кой ти го каза?
— Той самият и строго ми забрани да говоря с теб.
— И ето че ти на часа идваш при мен като негов верен векилхарч, за да престъпиш повелята му?
— Да, правя го, защото ти знаеш, че те имам за по-драг от него.
— Да, действително — отговорих, макар глупостите му често да ме бяха ядосвали. — Каква молба искаше всъщност да ми изложиш?
— Аз не мога повече да остана при Мурад Насър.
— Хайде бе! Защо? Не ти е добре при господаря ти? Недоволен ли си от него?
— Дип съм си аз добре и съм доволен също. Ама откак сме на път от Сиут той говори за неща, дето не ми се нравят.
— Какви неща?
— Аз още се намирам на служба при него и не зная дали бива да издам…
— Да не би да имаш предвид търговията с роби?
— Право, много право! Както чувам, ти вече също знаеш, че Мурад Насър е роботърговец.
— Действително знам.
— Тогаз няма да съм издайник, ако говоря с теб за тая уйдурма. Той иска да съм останел на служба при него. Ако го сторя и ни сгащят нейде, може зле да си изпатя.
— Пак ли започна да те гони шубето?
— Да ме гони шубето? Не. Ти знаеш, че аз съм най-големият герой на всички бедуини и излизам насреща на хиляда войни. Искам също и при подходяща възможност да умра с геройска смърт, ама като роботърговец пък все пак не ми се ще да бъда обесен.
— Много почтено замислено от твоя страна.
— Ти ми даваш право?
— Да.
— Тогава още тозчас ще напусна службата. Ама с какво пък после да се захвана? Ако не те бях обикнал толкоз, хич нямаше и да се питам. Така обаче работата ме тегли за сърцето и аз бих желал да ти отправя един упрек.
— Думай!
— Виж, ефенди, ти си умен мъж, познаваш всички науки и проникваш в дълбините на всички тайни, ала едно нещо все пак не ти достига.
— Какво?
— На теб ти липсва слуга, какъвто съм аз. Хората биха те уважавали десет пъти повече от сега, ако видят, че стоя до тебе.
— Значи желаеш да останеш при мен?
— Да, ефенди.
— Не става, защото твоята непресекваща храброст не ми харесва. Тя лесно може да ми докара някое кръвопролитие.
— О, за това хич да не те е дерт. Ако аз подхвана в моето бликащо безстрашие някоя битка, то ще я доведа докрай сам-самин, в това барем достатъчно ме познаваш. Ти значи няма да се подхвърляш заради мен ненужно на опасност, напротив, аз бих бил готов всеки миг да жертвам себе си и своята геройска сила за теб.
— И за мен, и за теб ще е по-полезно да я съхраниш, наместо да я жертваш.
— Изцяло както заповядаш, ще ти се подчинявам на драго сърце. Какво ще речеш за моето предложение?