— Знам го много добре, него всеки го знае — отвърна той значително по-учтиво отпреди.
— Тогава сигурно знаеш също, че Рейс Ефендина е снабден с известни пълномощия, които често му дават повече власт и от някой мюдюр82.
— И това зная.
— Аз съм мюлазим от „Шахин“ и твоето лице привлече вниманието ми. Сега може би ще говориш с мен?
— По-напред докажи, че наистина си тоя, за когото се представяш.
— Сериозно ли го искаш? Така да е! В такъв случай можеш да дойдеш с мен при шейх ел белед. Сетне нашият разговор ще бъде официален, докато тук бих говорил с теб чисто лично и учтиво.
— Бе, аз също съм приятел на учтивостта. Та питай!
— Ще повторя въпроса си относно твоето име.
— Казвам се Мурад Насър.
— Откъде?
— От Ниф при Измир.
— Какъв си?
— Пазарджия.
— Хм, прекупвач и продавач на едро! С какво търгуваш?
— С какво ли не. Сега съм тръгнал за Хартум, за да накупя сенна, гуми и слонова кост.
— Не си ли купувал и търгувал и с други стоки?
— Често.
— Имам предвид жива стока — роби?
— Хич през акъла не ми е минавало. Аз съм смирен поданик на султана и никога не сторвам нещо срещу неговите закони и повелите на хадифа.
— Блазе ти, ако това е така. Известно ли ти е селището Ел Кауа край Бахр ел Абиад?
— Не.
— Странно! Един търговец като теб да не познава това място? Това ми се струва подозрително. Преди повече от година от Каранак до Ел Кауа бяха превозени по Нил роби. Те трябваше да бъдат отведени до Месаламие. Ние ги освободихме, като нападнахме надзирателите, предводителят, който ни се изплъзна, приличаше на теб като едно яйце на друго. Аз питах един от надзирателите, паднали в ръцете ни, за името на тоя предводител и той ми го назова. То звучеше съвсем различно от сегашното ти.
— Което просто доказва, че аз не съм оня, за когото ме смяташ.
— Но и може също да доказва, че ти се водиш под различни имена. Тогава аз видях лицето ти и не съм го забравил.
— Господарю, аз съм един честен търговец! Това може да ти го засвидетелства и ефендито, дето е тук. Той ме познава много добре и се кани да пътуваме мен до Хартум.
Това беше нещо повече от дръзко, беше безочливо.
— Вярно ли? Познаваш ли го? — попита ме лейтенантът.
— Познавам го така, както той се нарече и представи.
— Как се нарече пред тебе?
— Точно така, както съобщи преди малко — Мурад Насър.
— Не ти ли е говорил за лов на роби?
— Разбира се, едва снощи.
— Какво ти каза?
— Мурад ми предложи сестра си за жена, ако се съглася да му помагам в търговията с роби.
— Разкажи изчерпателно, ефенди!
Изпълних настояването, понеже нямаше причина да премълча в полза на турчина или чак пък да измислям лъжи. Мурад стискаше зъби и ме мереше с поглед, който подсказваше, че при удобна възможност кърваво би ми отмъстил.
— Е, какво ще кажеш за това? — попита го офицерът, когато свърших.
— Господарю, аз имам основателна причина така да говоря. Кара Бен Немзи ефенди, който нищо не може, нищо не притежава и нищо не чини, искаше да ме принуди да го взема бадева (безплатно) като придружител. От Сиут дотук той ми костваше много пари и за да се отърва от него, аз го залъгах, че съм бил търговец на роби. Това веднага помогна, защото го наду страх и той се отдели от мен.
— А преди малко твърдеше, че искал да пътува с теб до Хартум.
— Казах го само по грешка.
— Чуй, ти си ми подозрителен. Можеш ли да докажеш, че наистина си Мурад Насър от Ниф?
— Да, имам две тескерета — едното е издадено по нареждане на султана, а другото по нареждане на хадифа.
— Покажи ми ги!
— За тая цел трябва да те помоля да дойдеш с мен в одаята ми.
Мюлазимът тръгна с него и аз бях любопитен какво ще последва. Той се върна след известно време сам и обясни омърлушено:
— Двата паспорта са си съвсем наред. Мурад Насър пътува със сестра си Кумру за Хартум. Прегледах и вещите му. Нищо не можеш му стори и все пак съм убеден, че той е онзи роботърговец.
— А аз бих могъл да се закълна, че предложението, което ми направи, беше извършено с най-голяма сериозност.
— Не се и съмнявам, защото знам, че си по-умен от него и не би се оставил да те залъгва. Само че нищо не мога да му сторя, поне днес не. Но ние ще държим едно бдително око на него, без той да забележи. Сега можем да си продължим разговора, който тоя ни прекъсна.
— Тук ще ни смущават. Накарай да вкарат твоята хеджин в хана, а после ще се разходим до реката, където ще бъдем сами и никой няма да може да ни чуе.
Али Фарид последва подканата, предаде камилата си на ханджията и после тръгнахме към Нил. Там видях една лодка с един-единствен гребец, който с напрягане на всички сили се придвижваше бързо срещу течението.