14. Тайният кладенец
Най-напред завихме по керванския път, който първо водеше на югозапад, а после извиваше право на юг. Той следваше един кор. Така биват наричани речните корита, които през дъждовния период се изпълват с вода, а иначе лежат сухи. Местността беше дива и пуста. Отстрани имаше само голи, лишени от растителност чукари, а камилите крачеха по остър, безплоден камънак.
Първата част от пустинната пътека води през планински терен. Същинската пясъчна пустиня започва едва след, втория дневен преход и е наречена Бахр Бела Ма, Море без вода. Това наименование често се среща и в голямата Сахара, както и отсреща, отвъд Червено море. Арабинът, бедуинът, берберът, туарегът, всички те наричат онези пясъчни пустини, приличащи на море, Бахр Бела Ма.
Въпреки лошия път животните ни крачеха бодро. Камилският тръс е много спорен, а с една ездитна камила не може да се мери по издръжливост дори и един истински арабски бегач. Стана така, че още след изтичането на два часа видяхме пред себе си бавно придвижващия се керван на Мурад Насър. Чувайки ни, той се обърна и бе немалко удивен да съгледа баш мен. На минаване аз му викнах:
— Ето че пак ме виждаш. Хайде сега ме размажи!
Турчинът отговори с проклятие. А Селим спря при него и каза:
— Ти няма да достигнеш пътната си цел, а ще погинеш в пустинята, защото аз вече не съм ти закрилник.
— Върви при Шейтана! — сопна му се неговият предишен господар.
— Може би ще те срещна, ако отида при него.
Когато се озовахме извън погледа на турчина, свърнахме надясно от пътя, тъй като лейтенантът беше оставил хората си в това направление. Той не беше познавач на пустинята и бе напълно възможно да сбърка посоката. Но различно оформените канари и ридове даваха добри опорни точки, по които човек можеше да се оправи. Когато изрекох един въпрос в това отношение, той обясни:
— Тук е невъзможно да се объркам. Вярно, че няма същински път, ала аз много добре впечатих в паметта си формата на възвишенията, край които минавах. Другояче своят нещата в пясъчната равнина, където не мога да се ориентирам.
— Как намери Короско? Все пак е трябвало да минеш през пясъчната пустиня.
— Не ти ли казах, че емирът ми даде един отличен водач? Този мъж е един стар онбашия84, който често се е бил в Судан и е добре запознат с онази пустиня. Той ни водеше и остана при асакерите85, като ми описа точната посока към Короско. Ти ще опознаеш Мустафа като много полезен мъж.
След известно време отново достигнахме един пресъхнал кор. Тук войниците очакваха завръщането на лейтенанта. Не заварихме всички; тук бяха само десет, и то без камили. Али се изплаши и се осведоми за местопребиваването на другите и животните. Узнахме, че старият онбашия бил споходен от идеята да оползотвори отсъствието на предводителя с една бърза езда до Нил, за да напои камилите, които навярно задълго щяха да бъдат лишени от вода, и да подмени тази в меховете с прясна. Тази самоволна постъпка угрижи Али Фарид. Опитах да го успокоя, ала той ми рече гневно:
— Не вземай Мустафа под закрила, ефенди! Ние не сме обикновени пътници, а асакери, и трябва строго да съблюдаваме дисциплината. Онбашията не биваше да напуска това място без мое разрешение.
— Мустафа е имал добро намерение.
— Може да е така, но човек върши и глупости, макар и да е имал добро намерение. Нас никой не бива да ни вижда, а ето че тоя човек язди с трийсет мъже и над четирийсет камили в една местност, в която непременно ще бъде забелязан!
— В такъв случай се оказва, че погрешно си ми го обрисувал. Ти нарече Мустафа полезен мъж, ама май, както сега чувам, го считаш за неблагонадежден.
— Мустафа не е такъв, наистина, само че в този случай трябваше да ме пита. Колко лесно би могъл да се натъкне на хора и те да ни издадат на ловците на роби, които се каним да заловим!
— Ти казваш, че онбашията познава пустинята. Той следователно ще поеме по път, по който никого няма да срещне.
— Една такава среща може съвсем нежелано да се състои, тъй като Нил се намира наблизо.
— Ако Мустафа е яздил оттук направо, ще излезе на реката между Тошкех и Дабил и вероятно от никого няма да бъде забелязан. А види ли някого по пътя, то ще му е лесно да го избегне, ако наистина е толкова опитен. Нека изчакаме спокойно връщането му.
— Значи не мислиш, че трябва да яздим след него?
— Не, защото по този начин не можем да върнем обратно една евентуално извършена непредпазливост.
Разположихме се при багажа. Десетимата войници се държаха на почтително разстояние. От погледите, които ми хвърляха, разбрах, че се радват на моето пристигане. Та нали ме познаваха от кораба и вероятно ме смятаха за мъж, чието присъствие би могло да бъде полезно за тях. Бен Нил седна скромно при тях. На Селим, както забелязах, много му се щеше да си поиграе на господар и се намести при мен и лейтенанта. Последният обаче го изгледа по такъв начин, че той се извърна и тръгна към войниците. Измери ги от горе до долу и каза: