Когато изложих това пред двамата, те ми дадоха право. Онбашията също беше убеден, че трябваше да има тайни кладенци, ала се изказа, че било невъзможно да бъде открит някой от тях.
— Предоставете това на мен — казах аз. — В случай че се натъкна на някой такъв кладенец, сигурно няма да го подмина.
— Но как ще забележиш къде има вода? Знаеш ли каква е направата на тези кладенци?
— Да. Разкопаваш пясъка, додето стигнеш водата, слагаш над ямата няколко дръжки от копия или някакви други пръти и просваш върху тях кожа, рогозка или някакво си там покривало. Насипваш после пак пясъка и го заравняваш с околността. По този начин мястото вече е направено незабележимо за окото.
— Което означава, че и ти няма да можеш да го откриеш.
— Аз не, но камилата ми.
— Камилата… ти? Животното по-остри очи ли има от теб?
— Не, но по-чувствителни обонятелни нерви. Забравяш, че такива места, преди хората да ги превърнат в кладенци, са били откривани единствено от камили. Една прежадняла камила е изключително чувствителна към миризмата на водата. Тя отдалеч се затичва към мястото, където има вода, и започва да разравя земята с предните крака. По тази причина не давам на моето животно да пие.
— Аллах е велик. Той дава на всяко същество отделна дарба! Това, дето го казваш, е убедително. Значи се каниш да издирваш Бияр ес Сир (тайни извори)? Но няма да яздиш сам?
— Не.
— Кой ще те придружава? — осведомите Мустафа.
— Засега още не е определено. Преди туй бих желал да знам дали мога да разчитам на теб и познанията ти за тези местности.
— Питай Али Фарид дали не го водих отлично! Тая пустиня я познавам точно толкова добре, както някой от тукашните водачи на кервани.
— Също степта Баюда отвъд Нил?
— Също.
— Известни ли ти са вадите в нея?
— Всичките. Ще ти назова Вади86 Мокаттем, Ушер, Аммер, Абу Руай, Лабан и Аргу.
— А голямата вади на запад в тази пустиня?
— Имаш предвид Вади Малк?
— Да. Предполагам, че разбойниците, ако са поели по северния път, ще се придържат в близост до тази вади. Тя излиза недалеч от Абу Гуси на Нил. Мислиш ли, че те ще прехвърлят Нил там?
— В никой случай, защото срещу Абу Гуси е разположена Стара Донгола, и понеже местността там е оживена, значи е опасна за тях.
— Накъде иначе би трябвало да се насочат?
— По на север, по протежение на Вади ел Габ, може би към Тура и Мошо, където е усамотено и остров Арго облекчава прехвърлянето. Не си ли съгласен с мен?
— Съвсем същото мнение вече изразих пред Али Фарид. Аз твърдо се придържам към него и ти поставих тези въпроси само за да те изпитам.
Самодоволно ухилен и със съзнание за цената си, Мустафа ме попита:
— Издържах ли изпита?
— Да. Виждам, че познаваш местността. Но най-главното е и тук в Артмур да си също така добре осведомен.
— Така е. От Короско се минава през Угаб, Абу Ракиб, Вади Мериша, Бир Мурат, Бир Абза, Табун и Абу Шуррут за Абу Хаммед на Нил.
— Правилно. Сега ще те питам само още дали точно знаеш местоположението на Бир Мурат.
— Такъв е случаят, ефенди. Аз често съм ходил там и съм се скитал надалеч в околността. Откъм страната на Короско се стига до долинката на извора, която е обкръжена от високи и стръмни скални стени, през една долина, обрасла с палмата дум. От другата страна на извора има една трудна за минаване клисура, която постепенно води отново до равна местност.
— Така е. От колко време се нуждаеш, за да стигнеш дотам?
— Три дена, повече не, тъй като камилите ни са отпочинали и скоро поени с прясна вода.
— А би ли се наел да отведеш асакерите сам, без мюлазима и мен, в близост до извора?
— Защо не? Та нали няма да е по-трудно, отколкото ако и вие присъствате.
— Добре, тогава предлагам следното: Али Фарид ще язди с мен, за да потърсим кладенците, а ти ще отведеш асакерите при Бир Мурат, ама не пък баш до него, тъй като не бива да бъдеш видян.
— Там ли трябва да ви чакам?
— Да. Но колко дълго, не мога да определя.
— И какво ще правим през туй време?
— Абсолютно нищо. Няма да ходите до извора и ще избягвате всяка среща.
— Но да допуснем случая, че видим разбойниците да идват. Тогава все пак трябва да ги нападнем!
— Не. Ще ги пропуснете да минат, без да ви забележат. Можеш да бъдеш сигурен, че аз ще дойда след тях.
— Не те разбирам, но съм длъжен да ти се подчиня. Как обаче се каниш да определиш точно мястото, където да ви чакаме? Това в пустинята е невъзможно.