— Ес-салам ’алейк! (Мир на теб!) Бъди мой приятел!
— Алейк ес-салам!89 Ще бъда твой приятел веднага щом ти станеш мой. Сега знаеш какъв съм и откъде идвам. Бива ли аз също да узная към кое племе принадлежиш и къде лежи изходният пункт на-твоята езда?
Един нож и два пищова подаваха дръжки от пояса му. Той се подпираше на кремъклийката си като човек, който е сигурен в нещата си и от нищо не следва да се опасява.
— Ние също сме пътници и идваме от Дар Суккот.
— Твоето сърце е като изворът на снизхождението, а милостта ти влива утеха в моята душа.
Същевременно седнах, но така, че да държа хората му под око. Той също го стори, като се намести срещу мен, сиреч с гръб към пленниците. Думите ми го поставиха в недоумение, не знаеше какво имам предвид и поради това попита:
— Смисълът на твоите думи е заключен за мен. Защо говориш за снизходителност?
— Защото ти се прикриваш пред мен и принизяваш положението си, както Харун ал Рашид някога е бродел като бедняк по улиците на Багдат.
— Лъжеш се. Аз не съм султан и също не и емир.
— Но си висш служител на хадифа, дано Аллах прибави към дните му още хиляди.
— Как стигна до тая мисъл?
— Виждам пленници при теб, значи ти трябва да си някой мемур ел инсаф90. Важни ли са престъпниците, които си заловил?
— Аз не съм мемур, а кучетата, които съм вързал, няма да видят Кахира, ами ще умрат от бърза смърт, защото те погубиха и ограбиха един от моите спътници. Те са разбойници и крадци на камили. Но теб това не те засяга. Ти говореше за една молба и едно желание, което сетне щял си да ми изпълниш. Бива ли да чуя молбата?
— Да, понеже аз дойдох именно за да ти я изложа.
— На мен? Нима знаеше къде да ме търсиш?
— Твоята диря ми го каза.
— Къде се натъкна на нея?
— При моя бивак, през който сте яздили.
— Отново се лъжеш. Ние не сме яздили през никакъв бивак.
— О, напротив!
— Че къде пък?
— Той се намираше при тайния кладенец, който бяхме отворили. Ти пак си го затворил.
Сега май му стана зловещо на душата. Затика насам-натам из пояса ножа и единия пищов и свъси вежди.
— Ти си бил там? Не те видях.
— Бях препуснал в пустинята, за да обуча камилата си на бързина. Когато се върнах, слугите ми бяха изчезнали, а на тяхно място видях гроба на някакъв непознат мъж.
— Ти си го разкрил?
— Трябваше да го разкрия, за да видя дали мъртвият не е някой от моите слуги. Съглеждайки едно непознато лице, аз седнах на моята хеджин, за да последвам дирята ти, изкажа молбата си и изпълня после твоето желание.
— Каква е молбата?
— Върни ми слугите!
Той не трепна с лице.
— И какво желание съм щял да имам после?
— Да те пусна необезпокоявано да продължиш пътя си.
Сега, разбира се, лицето му възприе подигравателен израз. Той погледна с безкрайно презрение към мен.
— И ако не ти изпълня молбата, какво ще сториш?
— После ще откажа да изпълня желанието ти.
— Каниш се да ни спреш?
— Не. Това не е нужно, тъй като вече съм го сторил. Та нали вече съм те спрял.
— Но без всякакъв успех. Аз мога да си тръгна, когато ми е угодно.
— Можеш да опиташ, но няма да стигнеш далеч.
— Ти си побъркан!
— Дали съм побъркан, или със здрав разум, скоро ще разбереш.
— Само не се перчи с оръжията си. Те са франкски и безполезни в твоите ръце.
— Лъжеш се, защото аз много добре умея да боравя с тях. Аз съм франк.
— Европеец? От коя страна?
— От Алемания.
— Значи християнин! Аллах да те затрие! Как може да се одързости един гяур да ме спре тук и да ми прави разпоредби!
— Човече, предупреждавам те. Говори вежливо с мен! Ако изречеш още някоя ругатня срещу мен, на мига ще сложа край на дните ти!
— Искаш да ме заплашваш, ти…
Той спря по средата и посегна към пищова, но аз бях измъкнал револвера.
— Махни си ръката! — прогърмях. — Само леко да помръдне оръжието ти в пояса и си труп!
Виждайки револвера насочен срещу него, той дръпна ръката си. Но не сметна играта за изгубена.
— Не си го въобразявай! — противопостави се. — Необходимо е само да повикам хората си и си изгубен!
— Пробвай! Повикай ги! При първата по-висока дума, която може да се чуе на двадесет крачки оттук, получаваш куршум в сърцето! Аз исках да говоря приятелски с теб. Но ако ще се каниш да ме ругаеш и да призоваваш хората си срещу мен, сам ще си теглиш последствията.
89
Нека се вземе под внимание че мирният поздрав се разменя изключително между „правоверни“. В случая Кара Бен Немзи трябва да се представи за такъв. (Б. нем. изд.)