— Те ще ни налетят в ръцете.
— Ама ти нали сам изказа убеждение, че петимата мъже, от чиито ръце ни освободи, били авангардът на ловците на роби. Следователно те идват след тях. Ще навестят тайния кладенец и ние можем там да ги пленим. А ето че ти ни отвеждаш, и то точно натам, където те няма да идат.
— Твоите съждения са отправени само напред, не и надясно и наляво. На Селим ние не можем да разчитаме. Следователно сме само трима души. От колко човека обаче се състои отрядът на ловците на роби? Какво сега, ако дойдат толкова бързо, че не ни остане време да повикаме асакерите? Бихме ли дръзнали да ги нападнем и чак пък пленим? Да, аз съм убеден, че те ще навестят тайния извор. Но понеже там няма вода, бързо ще го напуснат и може би дори ще изпратят неколцина ездачи напред с мехове, за да вземат вода от Бир Мурат. При тайния извор ние не бива да ги изчакваме.
— Тогава изобщо не беше нужно да го търсим!
— Не все пак! Аз исках да се добера тук до дирята на разбойниците и наистина постигнах намерението си. Сега имам следата и няма да я изгубя. Има два пътя, между които можем да избираме. Или да пропуснем ловците на хора и да ги последваме, за да се нахвърлим върху тях при сгоден случай, или да яздим пред тях, за да подирим подходящ терен и там да ги причакаме. Аз считам втория вариант за по-добър.
— Тогава би трябвало да знаем посоката им.
— Довечера аз ще я науча. Да, дори е много възможно да чуя и нещо повече. Подслушаното може да се окаже от голяма важност. Впрочем трябва да прекъснем разговора, защото в далечината виждам да се задава един, който не може да е никой друг освен Селим.
На западния хоризонт именно се появи една бяла точка, която се приближаваме към нас. Скоро различихме един пешеходец, тичащ толкова бързо, че белият бурнус се развяваше като пряпорец след него. Селим бе щастлив, дето ни е настигнал, и се зарадва, че ми се е удало да освободя пленниците. Ние потеглихме.
Нашите неприятели бяха поели в североизточна посока към Бир Мурат. Тъй като не биваше да разберат, че и ние имаме същата цел, насочихме се повече на изток и едва когато бяхме сигурни, че сме ги изпреварили, се отправихме към Джебел Мундар.
По времето на Аср, Следобедната молитва, стигнахме в подножието на хълма и за мен не представляваше трудност да открия стария онбашия Мустафа с войниците му, макар да се бяха скрили. Той не го бе считал за възможно и по тая причина бе разставил няколко поста. Аз нацелих скривалището му, без да се натъкна на някой от тези хора.
Тук починахме известно време и използвахме възможността да разделим плячката. Картите задържах аз. Какво щеше да стане с останалото, ми беше съвършено безразлично, но отредих Селим да не получи нищо. Това бе наказанието за неговата липса на бдителност и за страхливостта, която после беше проявил. Всъщност ми беше жал за стария шмекер, но този урок нищо нямаше да му навреди. Един час след Аср възседнахме отново камилите, за да яздим, съпроводени от асакерите, до околностите на Бир Мурат.
За месторазположението на този извор вече бяха направени няколко загатвания. Който иска да стигне до него от север, минава през една долина, покрита с гора от палми дум. След дългата езда през безплодна, суха пустиня тази гледка предизвиква възторга на пътника. През тази гора трябваше да е дошъл или още не бе дошъл и Мурад Насър.
Самият извор лежи в малка долинка, обкръжена от стръмни скални стени. Той има шест кладенчови дупки, изкопани на приблизително три метра дълбочина в глинестата почва. Водата има вкус на разтвор от английска сол92, а и въздействието й е същото, неколцина бедуини са разпънали там шатрите си, за да пазят извора по нареждане на шейха и събират налог за вземаната вода. Те изглеждат окаяно и са сухи кажи-речи като скелети — последица от водата, която са принудени постоянно да консумират.
От Бир Мурат пътят води на юг часове наред през скали и сипеи нагоре по една досадна и уморителна клисура. В близост до нея спряхме ние малко преди залез слънце. Там имаше достатъчно места, които можеха да ни служат за скривалище. Преди да се е стъмнило, аз отидох на разузнаване. По-късно, когато настъпеше нощта, щях да се спусна в клисурата и да я следвам повече от половин час. Това не беше лека задача, тъй като не исках да бъда чут.
Али Фарид ме посъветва още един път напразно да се откажа от намерението си. Когато се върнах от рекогносцировката изядох няколко фурми и къс сушено месо, което направих по-смилаемо с няколко глътки вода от меха. След това се стъмни и аз потеглих.
16. При Бир Мурат
Бен Нил помоли да ме придружи, но аз не можах да му разреша. На драго сърце бих го взел със себе си, защото беше не само смел, но и умен и предпазлив, а четири очи и уши при всички случаи виждат и чуват повече от две. Теренът обаче беше много труден, пък той нямаше потребния опит в промъкването. Една-единствена грешка на необучения младеж можеше да ни издаде.