А Абд Асл пригласи:
— Да, това е приятел, когото бе невъзможно да очакваме тук. Малаф, ела насам, за да изпушиш с нас една лула за добре дошъл!
Малаф се извърна към тях. Беше предводителят на хората, чиито пленници бях отнел.
— Ел Укасе и Абд Асл, бащата на нашия повелител! — извика той удивено. — Аллах да дава много милост и щастие на всяка от вашите стъпки! Позволете на вашия слуга да ви поздрави!
Малаф пристъпи към тях и им направи едно почтително темане.
— Какво те води насам? — осведоми се факирът.
— Дойдохме да вземем вода за един карван ер рекик96.
— Тогава заповядай на хората си да пълнят тулумите, а ти ела през туй време при нас в шатрата. Иска ми се да те поразпитам за сина си.
Тези думи за мен бяха по-приятни, отколкото ако ми бе направен най-големият подарък, защото сега сигурно щях да науча не само това, което първоначално бях искал да знам, а и други неща от изключителна важност.
Факлата още гореше и вероятно нямаше да бъде угасена по време на пълнене на меховете. Това лесно можеше да стане фатално за мен, ала аз забелязах за своя радост, че шубракът беше достатъчно гъст и широк да ме притули изцяло. Можех да вмъкна глава пак в шатрата, без някой да може да види отвън тялото ми.
Малаф се отзова на поканата. Той даде на хората си въпросното нареждане и влезе после в шатрата. Когато аз също намърдах глава вътре, той тъкмо се канеше да седне. Можех доста ясно да различавам тримата, тъй като рогозката на входа беше запретната и от факлата проникваше светлина. След като Малаф се настани, старият факир каза:
— Аз ви мислех сега горе при Бели Нил. Толкова бързо ли стана ловитбата и толкова лесно ли беше извозена стоката, та сте дошли вече насам?
— Ние не бяхме край Бахр ел Гхазал, а поехме в посока на запад.
— Значи към Кордофан. Та там няма нищо за плячкосване!
— Ние бяхме по-нататък.
— Значи в Дар Фур? Как стана това? Кой купува роби, които са родени там? По-рано — да, но сега вече — не.
— Ние не бяхме нито в Кордофан, нито в Дар Фур, а отмъкнахме арабски жени и момичета.
— Аллах! Арабски бедуинки?
— Да.
— Ама те нали са последователки на правата вяра, които не бива да се продават?
— Питай ги — ухили се Малаф — и те ще ти кажат, че изобщо не познават исляма.
— Това е вече друго! Вие сте емни далавераджии. Щом трябва, страхът от наказанието ще ги направи езичници. Но от кое племе ги задигнахте?
— От онова, което се слави с най-красивите жени, а именно фесарах.
— Кълна се в брадата на Пророка, било е много рисковано. Войните на фесарахите са известни като храбреци и отвличането на техните жени и девойки сигурно ви е коствало живота на много хора.
— Нито един не беше ранен, да не говорим пък чак убит. Всички войни бяха заминали към Джебел Моджаф, за да проведат там една голяма фантазия и жените се намираха незащитени в дуара заедно с децата и старците. Ние обградихме шатрите на селото, подбрахме шейсетина красавици и избихме всички останали, за да не може никой да доложи за нас.
— А по път? Имахте ли и тук късмет?
— Абсолютна същия. При придвижването винаги имахме добри съгледвачи пред нас, за да избягваме всички срещи. Един самум замете следите ни, така че сега никой не знае кои са били ловците.
— Кой го измъдри тоя план?
— Кой друг, ако не Ибн Асл ел Джазур, твоят син, нашият повелител.
— Да, можех да се досетя. Той е най-прославеният ловец на роби и аз се гордея с него. Но как е стигнал до идеята да отмъква бедуинки? Това е най-рискованото начинание, което досега е предприемал. Ако се открие, че е бил той, срещу него ще се опълчат не само мирските съдии, ама и мюфтиите, и тогава зле му се пише.
— Нищо няма да бъде издадено. Нашите хора ще получат такъв добър пай, че никой от тях няма да си отвори устата да назове предводителя. Един от нашите изкупвачи в Стамбул помоли за арабки. Той писа, че негърките били прекалено грозни, а черкезките вече не били на мода. Арабки още не били пускани в търговията и тъй като дъщерите на пустинята били нещо толкова необикновено, следвало да се очаква една много добре възнаграждаваща далавера.
— Значи за Стамбул! Кой път ще хванете?
— Дойдохме през Вади Мелк и Вади ел Габ, при остров Арго преминахме през Нил и сега възнамеряваме да се отправим към предпланините Рауай, срещу Джидда. Там ще пристане корабът на нашия купувач и ще приеме стоката.
Тези думи потвърдиха предположението ми. Шейсетина арабски робини! И това дъртият факир отминаваше с най-голямо спокойствие. Как ми беше харесало в Маабдех и Сиут неговото достопочтено лице! Той беше почитан като светец, а всъщност си бе един изверг. Беше факир, а одобряваше отвличането на шейсет мохамеданки! Тук Дявола ли се надянал маска на светец.