— В такъв случай сигурно притежава и късмет в отгатването.
— Не. Кара Бен Немзи нищо не отгатва, а всичко преценява и отчита. На него му идват мисли, каквито някой друг никога не би имал. Като си представя тоя капсъз, неговата същност, методите му на действие, то бих се заклел, че сега седи някъде и ни се присмива. Той си е дал сметка, че приближава някакъв робски керван, и може би дори знае къде сега е спрял.
— Това е невъзможно. А дори и да го знаеше гяурът, какво би могла тая работа да ни навреди? Или мислиш, че ще му скимне да последва кервана?
— Защо не? Тоя кучи син подхваща всичко по-другояче от нас.
— Четири човека срещу петдесет. Това би било смехотворно!
— Не все пак. Нека приемем случая, че се тъкми тайно да следва кервана. Скоро би забелязал, че Рас Рауай е неговата цел. Ако после избърза напред, прехвърли морето към Джидда и уведоми там християнските консули, то на сина ти ще му отнемат робините и на него няма да му остава друг път, ако иска да отърве наказанието, освен бягството.
— В името на всички шеятин97, тук си прав! Аз трябва да предупредя сина си, защото тоя гяур е способен на такъв мискинлък, та макар и да го стори само за да си отмъсти на мен.
— На теб? Как би могъл в случая да мисли и за теб?
— Кара Бен Немзи знае, че съм бащата на прочутия ловец на роби. Изплъзна ми се от езика, че сега Ибн Асл е най-големият ловец на роби. Това бе по път към кладенеца, в който трябваше да бъде уморен от глад и жажда. Аз бях убеден, че известието ми не може да има неблагоприятни последици. Сега той сигурно е узнал, че се казвам Абд Асл. Абд Асл и Ибн Асл — тези двамата непременно трябва да са баща и син.
— При това положение ти действително имаш всички основания да предупредиш сина си, и то колкото може по-скоро. Аз също трябва да приказвам с него. Ибн Асл си няма и хабер, че се намираме в негова близост, и че при мен е бъдещата му ситте98. Той иска да потегли още в зори и сега толкова повече трябва да побърза. Затова ние ще говорим с него още тая нощ. Аз трябва да знам накъде да водя сестра си, а и освен това имам да обсъдя с него една доставка на роби. Той къде бивакува?
— Недалеч оттук, на север, в окрайнината на палмовата гора — отвърна Малаф, към когото бе оправен въпросът.
— И вие искате да останете тук до заранта?
— До утринната дрезгавина. Ще напуснем извора на юг, но скоро ще се насочим на североизток и ще се съберем с Ибн Асл по посока Вади ел Берд.
— В тая вади ли ще бивакувате?
— Да. Искаме да я достигнем утре вечер. Там има вода.
— А аз все съм я смятал за безводна — рече факирът.
— Такава тя не е, действително само за познавача. Приблизително по средата й, до една скална стена има дупка, която още дълго след дъждовния период съдържа вода. Ние сме я покрили с една каменна плоча и отгоре сме нахвърлили камънак, така че чужд човек не може да я открие. Един от нашите хора я намерил преди няколко години. Видял там да растат три раззеленени дървата газиах и заключил от това за наличието на вода. Те още си стоят, но понеже ние често се отбиваме, камилите ни са изгризали клоните и кората на дърветата са изсъхнали.
Това съобщение бе направено ей така само между другото, ала за мен бе от голяма важност. То можеше да послужи за основа на бойния ми план. Де да подозираха тримата, че лежа зад тях и всичко чувам!
— Станах неспокоен и кахърен — обърна се сега факирът към Малаф. — Искаш ли още сега да ни отведеш при моя син?
— Не върви. Ако тримата напуснем извора за по-дълго време, това ще обърне внимание, а аз трябва да го избегна. Вярно, ние не се страхуваме от тези, които бивакуват тук, но при всички случаи е по-добре за кервана ни нищо да не се говори.
— Колко дълго трябва да чакам?
— Докато хората заспят. После ще дойда да ви взема и ще се измъкнем тайно. Вече може да е направило впечатление, че се задържах толкова дълго при вас. Затова ще се отдалеча и ще отида при моите хора.
— Стори го. Но преди туй ни кажи дали не си забелязал немецът да ви следи?
— Видяхме отдалеч, че седна с двамата освободени пленници. После ние тръгнахме, за да стигнем възможно по-бързо до Бир Мурат, където, както знаехме, щяхме да се срещнем с нашите водоносци. Убеден съм, че него хич повече не го е било грижа за нас.
— Какъв ти е мотивът?
— Чужденецът не ни задържа. Ако имаше някакво намерение спрямо нас, нямаше да ни пусне. Ако пък ни беше последвал по-късно, то, понеже бяхме пеша, скоро щеше да ни настигне с добрите си камили. Мъжът, както и сам впрочем разбрах, е дързък тип, ала за нас сега е безопасен.