— Ефенди, виждам на юг трима ездачи.
— Какво направление държат?
— Сега още не мога да разбера. Те са само три малки бели точки.
— Ще дойда сам да погледна.
Взех далекогледа и се качих при поста. Да, бяха трима камилски ездачи. През далекогледа виждах ясно, че идваха от юг и се приближаваха към кладенеца. Това ми вдъхваше опасения.
— Те, изглежда, познават скрития кладенец — забелязах. — Странно!
— Тогава сигурно принадлежат към робския керван! — рече постът.
— Не вярвам, понеже той идва от югозапад. Но предполагам, че тези ездачи са познати или приятели на ловците на роби, които на външни хора определено не биха издали тайната на кладенеца. Залегни да не те видят!
Той легна сега до мен на земята. Обзет от любопитство, Али Фарид също дойде горе и клекна до мен. Подадох му тръбата. Той погледна през нея и поклати глава.
— Да не знае човек какво да мисли. Тук могат да се движат само хора на Ибн Асл, тъй като чужд човек със сигурност не знае кладенеца. Дали пък ловците на хора не са поели по друг път от предполагаемия?
— Загадката ще се разреши, когато ездачите пристигнат. Те приближават и очевидно не за пръв път се намират в тази местност. Да изчакаме по-нататъшното развитие.
Бях взел отново далекогледа и го държах насочен към тримата ездачи. Те седяха на добри животни и бързо приближаваха. Вече можех да различавам стойката им, движенията, а сега видях и лицата.
— По дяволите! — изплъзна се от мен в изненадата ми.
— Какво има? — попита Али.
— Това са мои стари познайници. Преднояздещият е Абд ел Барак, моккадемът на Кадирине, за когото ти разказвах, мой добър приятел от Кахира. Вторият е Нубар, муца’бирът, който нееднократно ме преследва.
— Аллах! Не се ли лъжеш?
— Не, защото виждам лицата им толкова ясно, сякаш стоят пред мен.
— А третият?
— Него не го познавам. Той вероятно е шейк100, защото е отметнал назад качулката на кирана101 и аз виждам, че носи на феса си пискюла ел араб.
— Той ще е водачът.
— Не ми се вярва. Моккадемът много вероятно познава кладенеца. Той е водачът, понеже язди и начело. Шейкът е навярно заемвачът на камилите.
— Възможно. Но как така идват двамата ти врагове в тая вади и какво се канят да правят тук?
— Това наистина не зная, но ще го науча. Ще ги подслушам, теренът е изключително подходящ за целта, при предпоставката че навестят кладенеца.
— Къде иначе ще спрат?
— Човек трябва да вземе под внимание всички възможности. Допустимо е също да не познават вади и кладенеца и само да минават оттук. Трябва да изчакаме дали ще останат, или продължат.
Тримата достигнаха отвъдния ръб на вади и се спуснаха при едно подходящо място. От моя наблюдателен пункт не можех да погледна в дълбочината и почаках около пет минути. И понеже те така и не се появиха пак, можех да приема, че долу са слезли от животните да бивакуват. Дадох на поста заповед да продължавала бди зорко, но да не се оставя да бъде видян, и слязох с Али Фарид от височината. Горе той беше излишен и беше по-добре да внимава хората му да не извършат някоя грешка. Сетне напуснах убежището и се отправих към брега на вади, и по-точно към стъпаловидното място над кладенеца. Бях дал знак на Бен Нил да ме следва и сега му повелих:
— Седни тук и чакай! Веднага щом чуеш остро изсвирване, изтичваш бързо до лагера и подбираш неколцина въоръжени мъже, с които по най-бързия начин идваш долу при кладенеца. Тогава ще имам нужда от вас.
— Ето че пак се подхвърляш на опасност, ефенди — рече младежът угрижено. — Я по-добре ме вземи със себе си!
— Не. Сам съм по-сигурен, отколкото в съпровождение на друг. Когато изсвиря, трябва да се поразбързаш.
— Няма ли да е по-добре, ако още сега отида да забера хората и да чакам заедно с тях тук? Така ще можем да бъдем при теб по-бързо, отколкото ако трябва тепърва да ги викам.
— Тъй да бъде. Но се погрижи да се държат спокойно!
Бен Нил тръгна обратно, а аз заслизах по скалите. Не бях взел пушка със себе си, а само револверите. Трябваше да бъда предпазлив, защото бе светъл ден и лесно можех да бъда забелязан. Не биваше също да изроня и нито едно камъче.
Горните скални площадки бяха толкова ниски, че не бе трудно да достигам от една на по-долната. Когато бях оставил половината път зад себе си, чух под мен гласове. Говорещите се намираха при кладенеца, близо до скалата, значи не можеха да ме видят. Можеше да бъда открит единствено ако бяха отишли по към средата на вади.