— Кой съм? — отвърнах. — Та нали вече го казах. Аз съм онзи, за когото ти разправяха.
— Гя… християнинът?
— Да.
— Аджаб Аллах! (Чудо на Аллах!) Как дръзна да посегнеш в мое присъствие на тези мъже…
Бедуинът поиска да грабне кремъклията си. Аз мигновено му пресякох пътя.
— Не се пали! От това, което се случи и предстои да се случи, нищо не можеш да промениш.
— О, напротив! Дай си ми пушката!
— Засега тя ще остане в мое съхранение.
Шейкът бръкна с две ръце в пояса под наметката си. Тогава аз сключих тялото му в обятията си, стиснах го здраво и викнах на Бен Нил, който току-що бе дотърчал с осем асакери:
— Вържете най-напред шейка на монасирите. Но не му причинявайте болка, защото скоро той ще стане наш приятел!
Менелик поиска да се възпротиви, ала без успех. Беше разоръжен и вързан така, че изобщо не можеше да помръдне ръце, а краката раздвижваше само до малки крачки. Толкова по-деен беше езикът му. Той призоваваше всички видове отмъщения на Небето и Аллах да се стоварят върху нас. Но ние го оставихме спокойно да си ругае.
Докато бяха връзвани също моккадемът и муца’бирът, и то много по-здраво и грижливо, един глас ни викна от ръба на вади:
— Съсечете ги, утрепете ги! Теглете им куршума в главите и ръгнете ножа в телата им! Уморихте ли ги? Справихте ли се?
От само себе си се разбира, кресльото беше Селим.
— Мълчи! — повели му Бен Нил. — Защо стоиш там горе? Май само страхът не те пуска да слезеш!
От тези думи дангалакът схвана, че вече не съществува опасност. Той довтаса, скачайки едновременно с двата крака, и се разкряска като съгледа тримата пленници:
— Победа, ликуване, слава и чест! Сражението е спечелено и врагът надвит!
— Мълчи, хвалипръцко! — изтътна му Бен Нил. — Теб никой няма да прославя, защото си пръв само в яденето, където обаче се иска кураж, си все последен, а в битка така и още не съм те видял. Хайде, хвани шейк Менелик и го води горе в бивака!
— Шейка? Това и на акъла не ми идва. Аз вземам муца’бира, който искаше да ме остави да се топя от глад и жажда в кладенеца. Моето отмъщение ще бъде ужасно.
— Смееш да се захващаш с него, защото е вързан. Е, нямам нищо против.
Нубар беше дошъл отново на себе си и за да не бъдем принудени да го носим, вървите на краката му бяха разхлабени дотолкова, че да може да върви. Селим изправи и двамата и хвана после фокусника за ръката.
— Напред, хаймана! Ти си предаден в моята могъща власт и аз ще те унищожа, както слонът някой червей!
Нубар можеше да движи само крака, ала въпреки това скочи към Селим, събори го на земята и опита да впие зъби в гърлото му. Хапеше като някое побесняло куче, ала успяваше да нарани само кожата. Селим разпери ръце и крака — толкова изплашен и страхлив беше — и ревеше и мучеше като теле, което отива на заколение. Аз хванах муца’бира за врата и му зашлевих няколко плесници, от което носът му се разкървави. Беше непристойно може би, но за тоя нагъл и брутален негодяй напълно подобаващо. Селим се изправи, хвана се за гърлото и изхлипа:
— Муца’бирът ме изпохапа. Той лежеше върху ми като тигър. Ефенди, ти си най-прочутият от всички хекими по земята и небето, прегледай ме да видиш дали ще трябва да умра!
Беше му одраскана само кожата, но въпреки това аз направих много замислена физиономия.
— Трахеята, черният дроб и далакът са наистина невредими, но зъбите на побеснелия човек са отровни, поради което следва да се опасявам от симм ед дамм103.
— Симм ед дамм? За такава болест никога не съм чувал. Аллах да се смели над мен! Как протича тя, о, Кара Бен Немзи ефенди?
— Раната отича и отокът стига до сърцето. Стомахът става бял, белите дробове — зелени, лицето — черно с жълти ивици, краката и ръцете скапват, тялото се отделя, така че накрая остава само главата, ама и тя още след няколко седмици на свой ред загива.
— О, Мохамед, о, свети халифи! Това значи било симм ед дамм! Аз съм изгубен! Тоя муца’бир ме умъртви! Има ли някакъв цяр срещу тази ужасна болест?
— Има един и той е много прост, но не вярвам при теб да може да се приложи.
— Кажи ми само какво трябва да сторя, мой скъпи, мили, мой добри и най-достоен за уважение ефенди! Аз ще сторя всичко, всичко, та ако ще и още толкоз трудно да е.
— Добре, ще опитам да те спася. Най-напред трябва да те натрия с моя рух ел умр104 и от този миг ще трябва да дишаш само през носа. Значи не бива да си отваряш устата и преди всичко да не говориш.