— Петдесет срещу теб, това е прекалено много!
— По-добре един да рискува нещо, отколкото мнозина да бъдат убити при нападението.
— Това може би е вярно, но аз винаги съм имал щастие, и се надявам, че то и днес няма да ме напусне.
Бяхме застанали край Бен Нил и Солим, който все още седяха един до друг. Дългучът показа живо въодушевление от моя план:
— Ефенди, ти трябва днес…
— Мълчи, злощастнико! — обърнах се рязко аз към него. — Искаш да умреш от ужасната симм ед дамм ли? Не ти ли запретих приказването?
Селим тутакси се затвори, дълбоко изплашен, отново в себе си, изтегли най-окаяната от всички физиономии и притисна ръце върху устата в знак, че повече няма да я отвори.
— Виждаш — продължих аз, обръщайки се към Али Фарид, — че няма да допусна да бъда отклонен от замисъла си, и те съветвам да не поставяш препятствия по пътя ми.
— Ама, Кара Бен Немзи ефенди, ако те сполети някоя беда, как ще отговарям пред Рейс Ефендина?
— Като му кажеш, че такъв ми е бил късметът.
— Вярно, ти ме успокояваш, ефенди. Прави каквото ти е угодно, вече нямам нищо против. Но за кой всъщност се каниш да се представиш?
— За хаберджия на моккадема, който ме проводил да предупредя Ибн Асл за чуждоземния ефенди!
— В такъв случай значи се тъкмиш да предупредиш тези хора за самия себе си!
— За да паднат толкова по-сигурно в ръцете ни. Няма защо да се страхувам, че ще бъда сметнат за франк. Моят късмет днес е да ти доставя в мрежата робския керван.
— Тогава ми кажи какво трябва да правя!
— Ще бдиш зорко. Чуеш ли сънения крясък на лешояда, потегляте и слизате във вади. Долу се стаявате безмълвно, докато дойда да ви взема.
— Но ако те задържат и не можеш да дойдеш?
— При това положение няма да дам сигнала. Не съм ли го дал още до изчезването на Кръста на Юга (Южния кръст) от небето, значи съм пленен и трябва да се спуснете долу, за да нападнете мъжете и ме освободите. Но при всички случаи трябва да оставите сигурна стража при камилите и пленниците. Пушките си ще оставя при вас. Те са франкски оръжия и ще ме издадат. В замяна ще взема твоята дълга арабска кремъклийка.
Погледни думи бяха отправени към Бен Нил. Той се изправи и помоли:
— Ефенди, няма ли да е по-добре да вземеш пушката на Селим? Аз се нуждая от моята за твоята и собствената си защита. Ще тръгна с теб, защото е възможно да имаш нужда от помощ.
— Аз самият съм си достатъчен и не искам никого да подхвърлям на опасност.
— Да, ти винаги си такъв. Но аз това повече не мога да го търпя, поне днес — не. Ти ми спаси живота и моето сърце ми повелява да проявя благодарността си към теб. Ако не ме вземеш, аз ще те принудя. Ще тръгна подире ти и ако ловците на роби нещо заподозрат, вини самия себе си.
Първата ми реакция всъщност беше да не допускам подобно възражение, ала доблестният момък го вършеше от чиста привързаност и благодарност, и аз не биваше да го оскърбя.
— Е добре, тогава идваш с мен! Вярно, от това моят план ще се промени, но аз мисля, че и така ще успее.
Отидох с него при шейка на монасирите и го попитах:
— Имаш ли у дома си син?
— Неколцина — отговори той.
— А някой приблизително на възрастта на този слуга тук?
— Да.
— Как се казва?
— Бен Менелик, по моето име.
— Ибн Асл познава ли те, ти познаваш ли някого от неговите хора?
— Не. Защо ми поставяш такива въпроси, ефенди?
— По-късно може би ще ти обясня.
Сега се запътих към асакери, който преди туй си бе запалил огън, и наредих да ми даде камилска тор. После оседлах камилата си и Бен Нил стори същото с неговата. Като мним мюсюлманин трябваше да взема молитвено килимче със себе си и освен това се снабдих с нещата, които един пътник в пустинята трябва да има. Сторих го за в случай, че не ми хванат вяра и претърсят камилите ни. Всичко, което можеше да ме издаде: хартия, молив и тем подобни, дадох на Али Фарид за съхранение. Револверите взех със себе си, защото лесно можех да обясня притежанието им по някакъв достоверен начин.
Сега потеглихме. Докато крачехме един до друг, водейки камилите, обясних плана си на Бен Нил и го инструктирах как да се държи. Той трябваше да ме нарича Садък ел Баия, Садък Търговеца от Димиат106, и не ефенди, а сихди да ми казва. Аз го считах способен да прояви необходимата предпазливост и внимателност, за да не допусне грешка. На лейтенанта бях казал да не обръща внимание на изстрела или изстрелите, които скоро ще отекнат.
Приблизително на хиляда крачки от нашия лагер се намираше проученото от мен място, по което човек лесно можеше да се спусне във вади. Закрачихме бавно надолу, като преди туй стегнахме муцуните на камилите, за да не станат гласовити, в случай че носовете им подушат присъствието на другите камили.