— Това е умно и аз съм готов да действам. Нали не се каниш да чакаш, докато господарят дойде?
— Не, защото той ще се разгневи на едно такова забавяне. Който действа бързо, действа правилно.
— Тогава кажи как да подхванем уйдурмата! Няма да ни е лесно да накараме монасира да занемее. И какво ще каже кметът, като узнае, че придружителят му е бил убит!
— Убит? За да събудим у него тая мисъл, трябва съвсем наопаки да подхванем нещата. Не бива да убиваме с нож хлапака. Той ще бъде ухапан от асалех, най-отровната змия на пустинята.
— И откъде ще се вземе тя?
— Спомни си сахм ес самм111, която ми подари шейкът на такалех! Човекът, на когото кожата бъде дори най-леко одраскана от върха на тая стрела, е неминуемо изгубен. Тъй като ти си по-млад и по-чевръст от мен, сетне ще ти дам стрелата. Ще се промъкнеш до хлапака и ще го прободеш с върха в ръката.
— Бен Менелик ще се събуди и разкрещи!
— Няма, защото нали е необходимо само леко да го драснеш. Той ще си помисли, че го е ухапала някоя пясъчна бълха. След късо време тялото му ще подпухне, съзнанието ще го напусне и когато на заранта Садък ел Баия се събуди и види спътника си да лежи мъртъв, по всички признаци ще повярва, че го е ухапала отровна змия. По този начин върху нас няма да падне никакво подозрение и Бащата на ужаса ще е радостен, че змията не е отишла при него.
— Да, така става. Идеята е отлична. За отровната стрела не се сетих. Иди я вземи! Веднага ще изпълня заръката ти.
— Промъкни се тогава обратно и си легни! Аз тръгвам и скоро ще бъда пак при теб.
Те се надигнаха, за да напуснат мястото. Това не биваше да позволя. Допуснех ли Бен Касаве да отиде до седлото си, той влизаше в притежание на отровната стрела — оръжие, което в ръкопашния бой можеше да стане извънредно опасно за нас.
19. Победа без бой
Лежах така, че двамата трябваше да минат покрай мен. Бен Касаве тръгна напред. Исках да го пропусна, за да го достигна изотзад и после веднага да ми е и грозника под ръка, ала неговите очи бяха оправени към земята. Той спря сепнато още на втората крачка.
— Какво е това? Тук лежи нещо. Мяза да е човек, който ни е подслушвал. Хвани мискина и…
По-нататък не стигна. Беше се навел при говоренето, за да може по-добре да вижда, и тази поза беше толкова удобна за намерението ми, че аз мигновено се възползвах. Той получи един удар по слепоочието и рухна. В следващия миг се бях изправил напълно и пипнах неговия апапин за гърлото. Той също не издаде нито звук. Кратко спазматично размахване на ръцете и краката… после пуснах изгубилия съзнание да се плъзне на земята до предводителя. Свих длани, доближих ги до устата и нададох едно полугласно, но въпреки това доловимо „крррааааер“. Прозвуча точно като крясъкът на някой сънен лешояд — споменатият сигнал за мюлазима и стария онбаши да слязат с хората си долу. После коленичих да си подсигуря напълно двамата мъже. За целта снех кърпите им от главите, тикнах им единия край като запушалка в устата и свързах другите краища отзад. После им стегнах ръцете на гърба. Тъкмо бях привършил с тая работа и чух пясъкът да проскърцва. Обърнах се и съгледах една фигура да пълзи предпазливо насам. Вероятно беше Бен Нил, ала аз бях длъжен да отчета възможността, че можеше да е и някой друг. Ето защо се изстрелях към него, метнах се върху му, стиснах го с лявата ръка за гърлото и опипах с дясната дрехата му, за да разбера кой е. Да, беше Бен Нил. Освободих го и попитах:
— Защо тръгна след мен, вместо да чакаш там?
— Чух сигнала — отговори той.
— Друг път да се ръководиш точно по указанията ми. Едно такова своеволие лесно може да докара лоши последствия. Достатъчно силен ли си да носиш човек?
— Да, стига само да не някой великан.
— Вземай тогава тоя мъж и ме следвай!
— Кой е той? Какво се е случило с него, ефенди?
— За това по-късно. Сега нямаме време за приказки.
Вдигнах Бен Касаве и тръгнах начело, а Бен Нил ме последва с грозника. Изпървом трябваше да вървим тихо, ала колкото повече се отдалечавахме, толкова по-безгрижни можехме да бъдем. Така стигнахме до мястото, където Али Фарид трябваше да се появи отдясно от височината. Снехме товарите си, за да чакаме тук. Аз разказах на Бен Нил какво бях подслушал. Той го прие спокойно и само отбеляза:
— Значи отново си ми спасил живота и моят дълг става все по-голям. Какво смяташ да правиш сега? Все още ли си решен да действаш с хитрост спрямо убийците? Няма ли да е по-добре да ги нападнем и просто да ги изпозастреляме и намушкаме? Ще сме ги приключили още преди да са намерили време за отбрана.