— Ще се радваме да присъстваме на тази фантазия, когато освобождението ви бъде изцяло завършено. Ние още не сме заловили Ибн Асл, а докато той е свободен, не бива да мислим за един такъв празник на избавлението. Освен това ни избягаха двама важни пленници, които искам отново да заловя. Трябва да потегля, за да ги преследвам. Така че те моля да ми дадеш време.
— Имаш право, ефенди. Ама после, когато тая работа се уреди, ще ни позволиш ли да изпълним за вас песните и танците на възхвалата и благодарността?
— Веднага. А сега трябва най-напред да погледна ранените.
Поисках да тръгна. Момичето ме задържа за ръката.
— Почакай още миг! Тези хора не заслужават да се заемаш с тях. Ако умрат от своите рани, значи другояче не е било желано.
— Но те все пак са хора!
— Не, хищни животни. И преди да те пусна при тях, те моля да ми кажеш какво ще стане с нас и тях.
— Ще ви поведем оттук към Бербер. Там се намира Рейс Ефендина, който ще нареди да ви отведат в родния край.
— Ти трябва да дойдеш с нас, за да могат нашите бащи и братя да ти благодарят. Ами какво ще стане с разбойниците?
— Ще ги предам на Рейс Ефендина, за да бъдат наказани.
— От кого?
— От съдиите на хадифа.
Марба направи един пренебрежителен, презрителен жест.
— Справедливостта на тези мъже е известна! Ибн Асл ограби не съда, а нашето племе, значи не съдът, а племето ни трябва да произнесе присъда над грабителите. Аз изисквам те да бъда отведени в селата на фесарахите.
— Що се отнася до мен, аз нямам нищо против, само че ми е невъзможно да изпълня желанието ти.
— Рейс Ефендина ще го изпълни.
— Не. Законът му го запретява.
— Благодаря ти, всичко е наред!
При тези думи очите й припламнаха заплашително. Тя се отдръпна, а аз се насочих към ранените. Те потискаха болките и не ме удостояваха с поглед, докато ги превързвах с помощта на Бен Нил. Там, където бяхме отблъснали през нощта вилазката, лежаха пет трупа, а при камилите намерих няколко тежко ранени, превързани вече от своите спътници. Сега исках да хвърля един поглед в шатрите, ала вниманието ми бе привлечено в друга посока. С други думи чух да прокънтява един глас, пред който гръмливият вик на Стентор114 — а той, както е известно, надвиквал петдесет мъже — би бил като ласкавият шепот на Зефира. Обръщайки се, съгледах Селим, който пристигаше заприпкан с развени одежди и развъртени като ветрени криле ръце и непрекъснато ревеше:
— Слава, възхвала, триумф и почести! Ние ги победихме! Те са тръшнати и смазани. Заплюйте кучите синове, бъзливите, заплюйте ги!
Селим се втурна към пленниците, спря при тях тъкмо когато и аз пристигнах и им закрещя, без изобщо дъх да си поеме:
— Сбарахме ви най-сетне, недостойници, окаяници! Мощта на моята ръка ви натръшка по земята, а блясъкът на славата ми ви окова в синджири. Вдигнете очи към мен и почувствайте как сърцата ви се разтреперват при вида на героя на всички герои, най-великият и прославен боец от племето на фесарахите!
Тази подкана има една неочаквана последица. Жените го видяха и познаха, а Марба възкликна удивено:
— Селим ел фаллах, ел Джабан! (Селим Дезертьора)
— Страхливеца! Как се е озовал той тук? Какво търси при тези храбри мъже?
Оня се обърна към говорителката и я измери с горд, презрителен поглед.
— Мълчи, дъще на клеветата, аз те познавам! Твоята уста е една никога несекваща тръба, през която дори най-дръзкият герой побягва. Отправи очи към мен и съзри Селим, победителя в безчет сражения, сияйния кумир на всички войни, образец и пример на най-храбрите мъже на всички народи, племена и села!
Отговори му дружният смях на жените.
— Вие се хилите? — викна той докачен. — Знаете ли, че за тая работа мога да ви накажа? Ето ръцете ми, на които дължите своето избавление. Би трябвало да ги стиснете и целунете. Наместо това вие ме поругавате и искате да затъмните блясъка на моята слава и факела на моята чест. Ефенди, кажи на тези дъщери на бъбривостта кого имат пред себе си и им повели да обградят достолепната ми фигура с дълбока почит и благоговение!
Когато Селим се обърна с тая подкана към мен, Марба ме попита:
— Ефенди, този мъж към теб ли се числи? Да не би да го е споходила незаслужената милост да се движи в твоята сянка?
— Селим е мой слуга — обясних аз.
— Негов слуга, приятел и закрилник — поправи ме суетният самохвалко.