— Но защо всички? — попитах, като не съумях да потисна една тръпка на ужас. — Можеше да накажеш подвежданите и да проявиш милост спрямо подведените!
— Тъй ли? И как бих могъл? — изсмя се Ахмед ядно. — Наистина ли мислиш, че има подвеждани и подведени? Тогава или не познаваш точно условията, или като християнин си навикнал при всеки случай да намираш причина за проява на една нездрава милозливост. Горко на онзи, който стори зло! Аз съм длъжен да процедирам според тази мъдрост. Ще унищожавам ловците на хора с ятаган, нож и куршум. Аллах няма да ми разгневи, ако опитам да постигна бързо с неумолимо правосъдие онова, което с мекота едва след дълги, дълги години, а може би и никога не ще мога да постигна. Даваш ли ми право, или не?
— Да, давам ти право, защото християнството учи не само на любов, но и на съд. При нас престъпникът също бива наказван, само че чу се дава възможност да се поправи.
— Един Ибн Асл никога няма да се поправи. От съображение към теб не ти казах нищо от по-рано и присъдата бе изпълнена в твое отсъствие. Само най-младия оставих жив, за да може да потърси Ибн Асл и да му разкаже какво се е случило. После вестта за моята непреклонна строгост ще се разнесе навсякъде, където има ловци на роби, и страхът от мен ще въздейства също така силно, както появата ми.
— Защо пращаш тоя мъж при Ибн Асл, след като скоро и тъй, и тъй ще заловим самия него!
— Наистина ли си толкова сигурен, че ще го спипаш?
— Не го считам за прекалено трудно, при все че Ибн Асл скоро ще бъде уведомен за това, което се случи тук.
Разказах на Ахмед за белия ездач. Вниманието му бе очебийно голямо — защо, узнах веднага, понеже след като свърших, попита напрегнато:
— Сигурен ли си, че неговата хеджин е била бяла? Да не би да е имала само светлосив цвят?
— Не. Беше бяла като някоя бяла кобила от Джебел Тумтум ел Муккени117.
— И той носеше бял бурнус?
— Един светъл хаик, чиято качулка бе заметнал върху главата си.
— Значи не си можал да видиш лицето му?
— Качулката забулваше само челото, ала въпреки това не успях да различа добре чертите му, понеже разстоянието беше прекалено голямо.
— Имаше ли брада?
— Гъста, черна и голяма.
— А фигурата му?
— Не беше висок, но широкоплещест.
— Небеса! Това е бил той!
— Кой?
— Самият Ибн Асл! Описанието ти съвпада точно. И неговата камила е прочута надлъж и нашир. Тя е снежнобяла Джебел-Гефрех-хаджин, на която друга няма равна. Бърза е като стрела и държелива като мокротата през дъждовния период. Никое друго животно не може да я настигне.
— По дяволите! Да съм имал значи мъжа пред себе си и да не го заловя!
— Да, така е! Ибн Асл беше тук. Рискувал е да дойде до вади.
— Каква дързост!
— Доколкото те познавам, ти също би се осмелил да го сториш. Впрочем нали затуй носи прозвището Ел Джазур, Дръзкия. Той е бил на път за насам и е срещнал моккадема и муца’бира, които са бягали от вас. Те са му разказали, че сте нападнали кервана. Той ги е пренасочил заедно с придружителите си, а самият е дошъл до вади да ни отнеме робините. Сега офейка, за да замисли нови шейтанщини.
— Които ние вероятно ще съумеем да осуетим! Нека си е бърза камилата му, колкото си ще, той има при себе си хора, които не могат да яздят толкова бързо като него. Даже неколцина трябва да седят по двама, тъй като нашите бегълци бяха пеша. Ето защо той ще се придвижва бавно и аз давам обещание да го настигна.
— Считам, че си способен да го сториш, ала това не е необходимо. Ти трябва да отведеш момичетата на фесарахите в родината им.
— Тогава побързай ти след него!
— Не ми и хрумва! Аз трябва да отида до Хартум и ще го заловя там или нейде наблизо.
— Ако Ибн Асл се остави да бъде заловен! Днес ти имаш най-добрата възможност за тая цел, а иначе след като е предупреден, той ще се пази да ти дотърчи там в ръцете.
— Я си помисли за турчина Мурад Насър! Той иска да даде сестра си за жена на ловеца на роби. Отива в Хартум и някъде си там ще се срещне с Ибн Асл. Ако не го изпускам от очи, баш чапкънинът няма да ми се изплъзне.
— Сметката ти действително е вярна. При положение, разбира се, че Мурад Насър не усети намерението ти.
— Предположи пък, че и аз мога да бъда хитър и предпазлив! Язди си на рахат към селата на фесарах, където ще пожънеш отплатата за своите дела. Когато после дойдеш в Хартум, ще разбереш, че не съм извършил грешка.
— Къде ще те срещна там?
— На моя кораб, а ако го няма там, от Рейс ел Мина118 ще научиш къде се намирам.