След като изтеглих египтянина още по-далеч от децата, за да не може лесно да се изтърколи до тях, излязох на чардака, но не през вратата на осветената стая, защото така щях да бъда открит от другите призраци, а през тъмната съседна одая. Взех със себе си тежката пушка, та да ми е по-удобно за удряне.
Двата „джина“ продължаваха да изпълняват все същата дандания. Видях, че за да бъдат сметнати за животни, бяха застанали на четири крака. Като с сниших възможно повече, аз се запромъквах към тях. Дрехите ми бяха достатъчно тъмни, за да не привлекат вниманието им. Когато приближих на шест-седем крачки до по-близкия, скочих и го повалих с един прикладен удар. Той изкрещя, но остана да лежи. Предупреден от крясъка, другият се изправи. Видя ме и търти да бяга. Хукнах след него покрай празния шадраван. От парапета му бе изпаднал един камък, аз не го видях и се спънах в него, при което тежкият мечкоубиец така се навря между краката ми, че ми отхвръкна от ръката. Изоставих пушката на земята и се втурнах подир бягащия хаял. Той беше по-добре запознат с терена от мен и когато достигнах градината, бе спечелил преднина, която ме подтикна да удвоя бързината. Минахме напреко през градината, през купищата развалини и през буренака към зида. Човекът поиска да се покатери, но аз пристигнах тъкмо навреме да го пипна за крака и дръпна надолу. Това стана с такава сила, че изгубих равновесие, паднах и се озовах легнал под него. Призрак номер три измъкна ножа си и замахна за удар. С едно рязко движение ми се удаде да отбегна удара — острието се плъзна между гърдите и мишницата ми. Халосах мъжа изотдолу с юмрук в носа и опитах да приклещя въоръжената му ръка. Болката от цапардосването в носа удвои силите му и той се изтръгна. За да избегна един повторен удар, аз се изстрелях на няколко крачки и скочих на крака. Човекът-призрак обаче се бе отказал от една по-нататъшна употреба на ножа си — за него, изглежда, офейкването бе по-важно от победата над мен. Преди да съм съумял да наваксам пак преднината му, той се метна на дувара и изчезна отвъд. Чух го да се затърчава в галоп. Нека си бяга! Аз бях радостен, че съм се отървал от ножа му, и се върнах в двора. Призрак номер две все още лежеше, както го бе проснал прикладът. Опипах пояса на припадналия. В него бе тикнат един нож, който взех. После се отправих към пътната врата, където лежеше Селим. Като ме чу да идвам, от ужас го изби в познатата молитва на поклонниците за Мека:
— О, Аллах, закриляй ме от девет пъти убития с камъни Шейтан! Защити ме от всички зли джинове и заключи дълбините на Джехеннема27 пред моите очи!
— Не хленчи, ами ставай! — повелих му. — Та това съм аз!
— Ти ли? Че кой пък? — прозвуча изпод одеялото, с което се беше увил. — Зная кой си. Отмини ме, защото аз съм любимец на Пророка и ти нямаш власт над мен.
— Глупости! Не ме ли разпознаваш по гласа? Аз съм Кара бен Немзи ефенди, който живее при вас като гост.
— Не, ти не си този. Ти само си взел неговия глас, за да ме заблудиш. Но ръцете на светите халифи са се разпрострели в моя закрила, а в Дженнет милиони уста мърдат устни в молитва за моето спасение. О, Аллах, Аллах, Аллах, направи греховете ми да станат толкова малки, че да не можеш да ги видиш, и ми помогни да надвия злия джин, който ми нанася тежки удари с ноктестите си лапи!
Мъжът, дръзващ да излезе насреща на всички герои на света, беше бъзливец чиста проба. Уговарянето тук не помагаше нищо. Без да ме е грижа, че Селим ще се възползва от арсенала си, аз го развих и издърпах към двора, където ме последва с хленч. Но като ме разпозна на звездната светлина, той се изпъна гордо.
— Ефенди, какво си позволяваш! Възхвалявай Аллах, че си още жив! Аз веднага те познах по гласа. Ако обаче те бях сметнал за джина, душата ти щеше като пушек да се отдели от тялото ти, защото аз съм страшен в своя гняв и ужасен в яростта си!
— Значи не се боиш от призраци?
— Аз да се боя? Та аз се наемам с всичките джинове и хали на Джехеннема.
— Това ми е много приятно, защото ще трябва да ми помогнеш да пренесем джина в моята одая.
— Джина? — попита дългият обесник угрижено, като из един път се смали с половин метър. — Говориш на майтап. Кой може да носи един джин?
— Аз мога и ти също. Ей къде лежи там, виж го! Ще го пренесем в стаята.
Селим проследи с поглед протегнатата ми ръка и видя лежащата, облечена в светло фигура.