— И най-сетне ние ще съставим един кратък документ, който ще съдържа описание на това, което се случи днес тук. Този документ ти ще подпишеш.
Тогава мъжът кипна разгневено:
— Вен-неби (в името живота на Пророка), няма да го сторя!
— Не се заклевай в Мохамед, защото няма да можеш да сдържиш клетвата си!
— Ще я сдържа! Защо трябва да се подписвам? Какво се тъкмиш да захванеш с този документ?
— Ако не се държиш враждебно към нас, никой няма да го види. Но ако опиташ да ни навредиш, ще го използваме.
— Какво ще предприемеш, ако не се подпиша?
— В Кахира има и други братства, чиито моккадеми веднага ще наредя да доведат. Тези мъже ще те видят тук и ще научат по какъв начин си се озовал при нас. После навсякъде ще се разчуе, че твоята благочестивост се състои в това, да се правиш на джин.
Това бе последният, но най-високият коз, който изиграх, и очакваният ефект не закъсня. Той заби за известно време поглед в пода, после избухна:
— Трябва да се изправя, не мога да остана седнал!
Абд ел Барак закрачи в голяма възбуда напред-назад из стаята. Сетне спря пред мен.
— И ако сторя всичко, което искате от мен, ще ни пуснете ли безпрепятствено да си тръгнем?
— Да.
— Кълна се в душата си и в душите на моите деди, ти си мъж, от когото човек трябва да се пази!
— Тогава се пази!
— Денят на твоето рождение е един злощастен за мен ден. Ще се покоря и ще изпълня желанието ти. Така че пиши каквото има да пишеш! Аз ще поставя отдолу името си.
С това решение се сложи край на неговата възбуда и той седна отново. Аз сторих същото, след което Мурад Насър ми донесе хартия, мастило и калем. Мина известно време, докато представя на Абд ел Барак трите документа. Той се подписа, без да ги чете, върна ми ги, отдъхна дълбоко и се надигна от мястото си.
— Тъй, сега сме готови. Развържете този мъж и ни пуснете да си вървим!
Освободихме Призрак номер две от въжетата и придружихме двамата до пътната врата, чиито резета Солим издърпа. Когато Абд ел Барак постави крак на улицата, обърна се към нас, направи ми един поклон и каза подигравателно:
— Аллах йисаллимак, Аллах йихфасак! Иншаллах башуфак ан кариб! (Аллах да те закриля, Аллах да те варди! Надявам се, в скоро време да те видя отново!)
После закрачи с другия „призрак“. Аз се върнах в моята стая, а Мурад Насър се запъти към сестра си горе, която сигурно с голямо напрежение очакваше неговия доклад. Хартиите скътах при мен, защото от държането на Абд ел Барак и особено от начина на неговото подигравателно сбогуване можеше да се заключи, че таи разни задни мисли, които ни предупреждаваха за предпазливост. После дойде Селим да се осведоми дали имам все още нужда от него, или бива отново да си легне.
— Трябва да ми отговориш на няколко въпроса — отвърнах.
— Намери ли ми кораб, който тръгва днес от Булак нагоре по Нил?
— Да. Потърсих най-добрия и най-бързия, ефенди, и заръчах места за теб и двамата негри.
— Не си постъпил много умно. Не беше необходимо да се знае още отсега дали ще ида сам, или не. Каза ли кой съм?
— Трябваше да го кажа, тъй като капитанът ме попита.
— Що за кораб е?
— Едно дахабийе, което сигур плава много бързо, защото са му дали името „Самак“29.
— А сега най-главното! Докато пазеше пленниците, си разговарял с Абд ел Барак. Разправи ли му, че днес ще напусна града с този „Самак“?
— Не, не казах нито дума.
— Бъди откровен! Много е важно да ми кажеш истината. Няма да ти се разгневя, в случай че си се разбъбрил.
Селим сложи ръце на сърцето си и увери с тон на най-голяма искреност:
— Ефенди, не оскърбявай душата ми, като мислиш, че те лъжа! Ти си приятел на моя господар и затова ти служа също така вярно, както на него. Защо е трябвало да се раздрънквам? Аз съм се родил като син на Мълчанието и устата ми се отваря само за такива слова, които са угодни на Аллах и светите халифи. Заклевам ти се, че не съм обелил и думица!
— Добре! — рекох, макар много да се съмнявах в неговата любов към истината. — Кога ще напусне дахабийето пристанището?
— В три часа според франкските мерки за време. Ти навярно знаеш, че потеглянето на всеки вярващ мюсюлманин става в осем часа арабско време.
— И къде е закотвено дахабийето? Има ли някое кафене наблизо, от което човек може да го види?
— Недалеч от мястото, където е пристанало, се намира едно такова кафене и седящите отпред хора могат да обгърнат с поглед палубата му. Искаш ли да отидем дотам? Ще ти го покажа.