„Пътните ти до Сиут.“ Хартията беше тежичка и когато я разгънах, отвътре ми проблеснаха двадесет суверена32. Това бяха според турския начин на изразяване двайсет ингилиз лира, над четиристотин марки наши пари. Дебелият Мурад Насър хич не беше лош човек. Само се питаше от какво естество услуги ме задължаваше с това. В мен все още се гнездеше предчувствието, че неговите далавери няма да са баш от тоя сорт, на които бих могъл да се съглася, без много-много да му мисля. По неговото иначе честно лице сегиз-тогиз се мяркаше израз, какъвто се забелязва при особи, за които всеки път е правилен, стига само да води към целта. Поведението му към мен беше наистина резултат от несъмнена доброжелателност, признавам го на драго сърце, но същинската причина сигурно се криеше в някой егоцентричен кроеж, за който не можех да му се сърдя, разбира се, защото нали всички ние повече или по-малко мислим за личния интерес, както всеки откровен човек ще потвърди.
Измайсторих от шишетата нещо като поставка, върху която можех да струпам всичките си принадлежности, за да ги дистанцирам от плъховете. Двете негърчета ми помагаха и скоро се установи, че бяха доста сръчни и притежаваха добра способност за схващане. Вярно, можех да си спестя тоя труд, защото бездруго престоят ми на дахабийето нямаше да продължи даже и един ден.
По това годишно време почти винаги духа северен вятър и платноходът правеше доста бързо плаване, додето слънцето изчезна на запад и бе измолена погреб33. После рейсът нареди да се скъси едно ветрило. Дахабийето тръгна по-бавно и аз видях, че кормилото бе насочено към левия бряг. Отидох при рейса и го попитах за причината на това разпореждане.
— Ще пристанем в Гиза — отговори ми той.
— Но защо? Че нашето плаване едва започна. На какво основание трябва вече да бъде прекъснато? Та нали още не се е мръкнало и скоро ще се появят звездите, при чиято светлина можем спокойно да плаваме до Дейргет-Тин или даже до Менил Шиха и Тура!
— Откъде ги знаеш тези селища? — попита рейсът удивен. — Кой ти е разправял за тях?
— Ти за някой новак ли ме смяташ? Аз не идвам тук за пръв път и вече съм пътувал по Бързеите.
— Тогава сигурно знаеш, че всеки кораб при спускане на мрака пристава до брега.
— При истинска тъмнина, да. Но нощта още не е настъпила, а и днес изобщо няма да стане тъмно, тъй като можем да очакваме една красива звездна светлина. Водата също блести. Бихме могли много добре да си плаваме цялата нощ.
— Това не прави никой опитен и предпазлив рейс.
— О, напротив! Аз самият съм го преживял. Често сме били под платна на лунна светлина или звездно небе. Ако се каниш да акостираш още в Гиза, то беше напълно излишно да започваме днес пътуването. Аз не желая да спираш, а ти знаеш, че всеки разбран рейс се ръководи от желанията на пътниците.
— Няма такова предписание. Аз съм повелителят на това дахабийе и ще действам по мое благоволение.
— В такъв случай можеш да очакваш, че ще разглася твоята нелюбезност и после от франките, които са най-добрите пасажери и платци, ни един няма да пътува с теб.
— Ако щат. Хич не са ми притрябвали!
Той се обърна и си тръгна. С това работата беше приключена. Преждевременното акостиране в Гиза трябва да си имаше особена причина, която много вероятно бе свързана с присъствието на моя призрак номер три. Тези люде трябваше да свършат нещо, което не беше за отлагане и те искаха да го извършат още тук в близост до Кайро. Какво ли би могло да е то? Отмъщение към мен? Да отвлекат двете негърчета? Да ми изтръгнат документите на Абд ел Барак? Вероятно и трите предположения бяха правилни, тъй като тези пунктове се намираха във вътрешна взаимовръзка. Гиза беше пристан за всички пътешественици, посещаващи от Кайро с кораб пирамидите, разстоянието до които възлиза на осем километра. По време на разлива то нараства почти двойно, понеже трябва да се прави една значителна заобикалка заради стърчащите от водата диги. Селището е известно със своите изкуствени инкубатори и тук един железен конзолен мост прехвърля Нил. Срещу остров Рода се намират харемските градини и паркът на селямлъка. Иначе има само няколко западнали пазара, останки от старите къщи на мамелюците и няколко кафенета, в които европеецът влиза само по неволя. Гиза следователно не можеше да ми предложи нищо и ето защо реших да не нощувам на сушата, а да си остана на борда. Имах причина обаче да се престоря, че искам да напусна платнохода. Та наметнах си хайка, когато дахабийето бе закрепено към брега, взех двете негърчета за ръце и дадох вид, че възнамерявам да потегля. Тогава рейсът довтаса бързо при мен и попита:
32
Суверен (англ. sovereign) — английска златна монета от една лира представляваща фунт-стерлинг (Б. нем. изд.)