— Та кой пък е казал, че няма да говорим по тоя въпрос? Ти искаш отидеш в Сиут, аз също трябва да се отправя нататък.
— Да, това е нещо друго! — рекох.
— Ще пътуваме заедно. Ти няма да останеш на това дахабийе.
— Аз и не искам, само че рейсът се опъва да ми върне пътните. Аз именно съм му платил вече до Сиут.
— И си ги искаш обратно? Защо? Имаш ли някаква причина да напуснеш този кораб?
— Хм-м! Някои съображения ми запретяват да говоря за тези неща.
— Защо?
— Защото в противен случай ще бъда принуден да остана дълго тук в Гиза, а нямам време за тая цел.
— Но съображението към мен ти повелява да ми съобщиш за какво става дума. Аз те предупредих за дахабийето, без да знам, че вече си решил да се махнеш от борда. И проявих невежливостта да те разпитвам, без да ти кажа кой и какъв съм. Това сега трябва да поправя. Или ти вече си отгатнал?
Той ме погледна косо, с добродушна лукавост. Не беше някой вкостенял мюсюлманин, а притежаваше живец, енергия и доброжелателство, както бях успял да констатирам. Не беше ленив, тъпоумен син на Ориента, който смята своето Нищо за Нещо и не иска да знае, че зад планините живеят и други хора. Пожелах си от сърце да направя пътуването с него.
— Ти си офицер — отвърнах.
— Хм! — изръмжа той ухилено. — Не баш това, но все пак не отгатна лошо. Името ми е Ахмед Абд ел Инсаф.
Това означава Ахмед, Слуга на справедливостта. Дали винаги бе носил това име, или го бе получил заради сегашната си професия? Аз му назовах своето, след което той ми обясни:
— Аз също съм рейс и ти ще дойдеш на моя кораб.
Нямаше как да не го погледна невярващо. Този мъж капитан на някакво си дахабийе, пренасящо майчин лист и гуми39 от Горни Нил? Не!
— Съмняваш се? — попита. — В такъв случай нека ти кажа, че нося титлата Рейс Ефендина40 и съм единственият, комуто е позволено да я носи.
— Капитанът на хадифа! Тогава работата стои по-особено.
— Действително. И тази особеност е тясно свързана с книгата, която искам да напиша. Ще ти го обясня, защото ми допадаш. Търговията с роби е забранена, но все още продължава да се върти. Хабер си нямаш колко хора загиват годишно от тая работа.
— Дали го зная, ще разбереш веднага. Нека говорим само за Египет, където търговията с роби все пак е под възбрана. От Горни Нил годишно биват отвеждани към Червено море 40 000 роби. От тях 16 000 тръгват за други краища, но 24 000 към Египет. Прибави 46 000, които биват прекарвани по Нил и по суша към Нубия и Египет, и излиза, че тази страна получава годишно през четири порта и по четиринадесет сухоземни пътища 70 000 роби. Сега трябва да отчетем, че на един продаден роб се падат четирима други, които са били убити по време на ловитбата или загинали при пътуването. Това дава ужасяващото заключение, че суданци само за Египет губят ежегодно 350 000 души. Да говоря ли по-нататък, не само за Египет?
Ахмед ме погледна с широко отворени очи и премълча.
— Трябва ли да ти кажа, че харемите на Константинопол гъмжат от десет до четиринайсетгодишни черкезки робини, заплатени по двайсет талера парчето, докато само неотдавна струваха осем пъти повече? Ами отделно пък колко негри и негърки има? И при това легациите ни биват уверявани от Високата порта, че търговията с роби вече не съществувала!
— Ефенди, ти го знаеш, ти го знаеш даже къде-къде по-добре и по-точно от мен! — призна той.
— Е, нещата излизат още много по-мерзки, като си помисли човек, че в суданските земи всяка година загиват и пропадат при лова на роби над един милион души. Ето такива числа трябва да приведеш в твоята книга.
— Ще ги приведа, в името на Аллах, ще ги приведа! Не ги забравяй тези цифри, защото при случай ще ми ги повториш. Но аз се прекъснах преди малко, като казах, че търговията с роби продължава да съществува. По Нил се спускат много кораби с роби. Ние имаме полицейски лодки, които са длъжни да бдят. Но капитаните не са почтени — кучите синове въртят с роботърговците обща далавера. Тук трябва да има барем един справедлив и честен мъж, който да стои на страж, и този мъж съм аз. Абд ел Инсаф, Слуга на справедливостта, се казвам, ясно и разбрано! И Рейс Ефендина съм. Капитанът на хадифа. Не съм отдълго на този пост, но хаирсъзите вече ме познават, защото на никого не прощавам, на ни един-единствен, колкото и пари да ми предлага. Корабът ми се казва „Еш Шахин“41, бърз е като тази ловна птица и връхлита подобно на нея. Той наистина лети като крилато същество и никое дихабийе, сандал, покер не може да му избяга. Искаш ли да го видиш?