— Любопитен съм.
— Той лежи недалеч оттук до брега. Днес трябваше да пристана в Гиза. Когато се свечери, потърсих брега, защото такива ходове често водят до добър улов. И аз го направих този улов.
— Къде?
— Тук, това дихабийе.
— Възможно ли е? Та то едва днес отплава от Булак!
— Е, да, на борда си то роби няма, но аз вече от доста време съм след него и неговия рейс. Вътрешността му е пригодена за приемане на роби. Видях го.
— Та ти още не си бил долу в трюма!
— Така е. Но защо се изплаши тогава рейсът, когато дойдох? Защо кормчията изчезна веднага в люка? Единствено за да промени или скрие нещо долу. Скоро ще разбереш, че не се лъжа. Но виж, зифтът свършва. Рейсът трябва да напълни пак паниците и ако не побърза, сгрей го с камшика!
Тази заповед се отнасяше за втория придружител, който тутакси изчезна.
Каква среща! Значи моят нов познайник беше офицер от марината и преследваше роботъгровци. Това обещаваше нещо, да, обещаваше даже много неща.
Старият рейс донесе асфалт; не се осмеляваше да вдигне поглед. Когато се бе отдалечил. Рейс Ефендина поде отново прекъснатия разговор.
— Сега знаеш кой съм и каква професия имам. Все още ли мислиш, че е уместно да премълчиш причината за желанието си да напуснеш това дахабийе?
— Сега може би толкова повече. Иначе тук със сигурност бих бил задържан, а пък трябва да продължа за Сиут, за да дочакам там приятеля си.
— В такъв случай ти обещавам, че пътуването ти няма да претърпи никакво забавяне. Аз отивам към Горни Нил, към Хартум, и още по-нагоре и ще спра в Сиут. Вдругиден ще отплавам и ти ще дойдеш като мой гост на борда, защото платени пътници при мен няма. Искаш ли?
Понеже се поколебах със съгласието, той ми протегна ръка.
— Дай си ръката, моля те! Не ти правя аз хатър, а ти на мен.
— Добре тогава, ето ръката ми! Ще пътувам с теб до Сиут.
— На драго сърце бих те взел и по-нататък, но щом се налага да изчакаш някого, трябва да сдържиш думата си. А сега разправи какво се случи тук!
— Няма да е достатъчно. Трябва да разкажа повече, а именно какво се случи преди туй. Но ти сигурно няма да имаш време да ме изслушаш.
— Имам достатъчно време, защото трябва да чакам, додето дойдат моряците. Бих желал да знам защо капитанът е отпратил всичките си хора от борда.
— Само заради мен.
— Тъй ли. Наистина? Това ме прави дваж по-любопитен. Започвай значи! Не е нужно да си слагаш сурдинка на устата. Съседът ми тук е моят кормчия, а човекът там с камшика е Азис, моят любимец, моята дясна ръка, която върши всичко, което й заповядам. Някои роботърговци и робовладелци вече са почувствали на гърба си, че тази ръка е достатъчно бърза, старателна и силна, за да изпълнява моя девиз: „Горко на онзи, който стори зло!“
Вече нямаше как, трябваше да разказвам, и аз започнах доклада си от мига, в който турчинът ми бе махнал да отида в кафенето. Забавно бе да се наблюдава как Рейс Ефендина изразяваше с физиономия, че неговото внимание от минута на минута става все по-живо. Не ме прекъсваше с нито дума. Когато стигнах дотам, как бях послушал рейса, кормчията и каютния прислужник и осведомих какво си бяха говорили, рейсът сложи ръка върху моята и помоли:
— Прощавай за миг! — И обръщайки се към „Дясната ръка“ повели: — Изтърчи бързо до нашия „Сокол“ и доведи десетина мъже да заемат дахабийето! Ще дам възможност на шайката да си спомни за Аллах и всичките негови деветдесет и девет величави качества… А сега, ефенди, продължавай!
— Значи ти не си член на светата Кадирине?
— Не. Аз изобщо не съм член на никакво братство. Мохамед е бил пейгамбер42 и Йоан е бил пейгамбер; Аллах е Любовта и Справедливостта, а твоят Бог е Аллах. Всички ние хората сме Божии чеда и трябва да се обичаме и бъдем справедливи един към друг. Аз не възхвалявам моята вяра и не поругавам никоя друга, не желая да печеля привърженици за моята и не допускам да бъда спечелен за друга. Моите очи могат да виждат само зримото и ще съгледат незримото едва когато умра. Защо да споря на кой илях43 е истински право да се кланяме? Ние сме едно-единствено голямо семейство и имаме един-едничък отец. Всяко дете има своите си дарования и разговаря по свой начин с бащата. Дай ми ръката си, ефенди! Ти си християнин, а аз — мюсюлманин, но ние сме братя и се подчиняваме на нашия Отец, защото го обичаме.