Той ми подаде ръка и аз сложих в нея своята. Ако не го бях сторил, трябваше ли да му кажа, че като християнин не мога да се съглася с него? Не, такива слова не се казват в подобни мигове. Като премълчавах, аз не ставах мохамеданин, но като го оставях да говори, му давах възможност да говори почти като християнин. Отричайки се от нетърпимостта на исляма, той преставаше да бъде мохамеданин. Правеше една голяма крачка към християнството и едно възразяване от моя страна само щеше да го накара да върне тази крачка. Хората се учат не само от словото на учителя, мисионера, а и от делото. Да, делото често въздейства по-могъщо от словото, а понякога и мълчанието е дело, макар и само за да си избегне неприятна сцена.
Продължих разказа си. Точно когато приключих, се върна Дясната ръка, любимецът. Той разпредели десетимата въоръжени мъжа на различни места по палубата, където те, за да не бъдат забелязани от брега, насядаха зад високия релинг. После се качи при нас и доложи:
— Емир44, плавателният съд е окупиран, но когато идвахме сега, там отсреща под дървото стоеше един мъж и се кьореше към дахабийето. Това ми се стори подозрително и аз заповядах да го заловят, ала той все пак успя да избяга навреме. Ако Аллах ми е дал добри очи, мога да се закълна, че беше човекът, когото вече видяхме, преди да стъпим на кораба.
— Значи апашинът? Колко жалко, че ви се е изплъзнал! Нубар сега знае в чии ръце се намира дахабийето и ще си плюе на петите. Но утре аз ще ида в Кахира и ще наредя да го озаптят.
— Ако го откриеш — подметнах.
— 0-о, ще го открия аз тоя Нубар. Ще вдигна на крак цялата полиция, а къде се хайманосва мошеникът, се знае много добре. И тъй, ефенди, ти свърши. Сега знам какво се е случило, но знам и още нещо, а именно, че си мъж, когото желая да имам на моя „Сокол“. Искаш ли да станеш мой мюлазим (лейтенант)?
— За съжаление ми е невъзможно.
— Зная защо. Мюлазим, това е нищо. Ама не мога все пак да кажа: Ти ще командваш „Еш Шахин“, пък аз ще ти бъда подчинен.
— Нито едното, нито другото е нужно, защото мисля, че ти сигурно си имаш лейтенант.
— Имам действително. Но в такъв случай ми се иска барем да те питам дали нямаш мерак да вземеш участие в пътуването ми до Горни Нил?
— Мерак наистина, но няма как.
— Заради оня турчин? Защото си му дал дума? Да, ти трябва да я удържиш, понеже той е приел негрите у дома си. Как, викаш, му беше името?
— Мурад Насър.
— И откъде бил?
— От Ниф край Измир.
Ахмед заби мълчаливо поглед в земята, физиономията, която сега показваше, не ми хареса. Ето защо попитах:
— Да не би да го познаваш?
— Струва ми се, че вече съм чувал веднъж това име.
— В добър смисъл или не?
— Не в добър. Не мога точно да кажа защо, но някак си така е залегнало в мен. Ако помисля по-дълго, може би ще се сетя. Имаме време за това, та нали ще пътуваме заедно. Да оставим сега тези неща и да се занимаем с настоящето! Ако твоята работа трябваше да тръгне по каналния ред, то независимо от твоя консул щеше да ти се наложи да останеш тук няколко недели. Но понеже ти обещах да го избегна, ще придам на нещата един поврат, който намирам за най-добър. Ние изобщо няма да имаме нужда от теб, а ще ни е необходимо само признанието на тези никаквици и неколцина свидетели, които да го чуят и по-късно повторят. Свидетели тук имам, именно моите хора.
— Значи злосторниците ще бъдат наказани?
— Разбира се! Горко на онзи, който стори зло!
— Също Барак, моккадемът?
— Хм-м! Точно защото тоя Абд ел Барак е моккадем на Кадирине, няма да е лесно да излезем на глава с него, понеже никой, дори повелителят, не би желал да се смрази с едно толкова могъщо братство. Но въпреки това аз ще намеря средства и пътища да се добера до него заедно с моята „дясна ръка“. Сега ме последвай долу до палубата! Ще разпитам тримата грешници.
Слязохме по стъпалата, при което Дясната ръка, любимецът, измъкна камшика от пояса си. Този почтен слуга, изглежда, много добре познаваше съдийската слабост или сила на своя деятелен господар. Когато приближихме мачтата, тримата наклякали до нея, станаха. Държането им сега хич не беше самоуверено, а физиономиите им изглеждаха жалки. Рейс Ефендина вдигна ръка и мигом десетимата мъже се стекоха насам, за да образуват един кръг около нас. Съдебният пристав се обърна най-напред към „стюарда“.
— Как се казваш?
— Барик — отвърна запитаният.
44
емир (араб. emir) — „командващ“, употребявано почти изключително като обръщение към княз и висши сановници (Б. нем. изд.)