Всяко помещение било разделяно на три отделения, които, както показват щрихите на скицата, съдържали по петдесет чернокожи, налягали така, че да бъдат обърнати с краката едни към други. В средата на тези отделения — обозначено на скицата с „L“ — се намирал люк, чрез който посредством стълба се съобщавали разположените едно над друго отделения. Като си представи човек незначителната височина на тези междинни палуби, които не притежавали и следа от отдушник, на това отгоре египетския зной, гарантирано мизерната храна и лошото, по-скоро жестоко отношение, не е трудно да довърши картината на ужасяващото положение на тези четиристотин и петдесет чернокожи в дахабийето.
Рейсът бе отведен до предното, заключено помещение. Той трябваше да отключи и пред очите ни се разкри малко пространство, чиито дъсчени стени бяха накачени с камшици за негрите. Един значителен брой шишета ракия, предназначени навярно само за капитана, бяха наредени хоризонтално едно върху друго, а в единия ъгъл се виждаше ламаринен сандък, на който се мъдреха два кофара. Ключовете бяха у рейса. Когато отвори, се оказа, че сандъкът съдържа няколко хиляди талера „Мария Тереза“. Райе Ефендина се пресегна без много формалности, отброи известно количество и ми ги подаде.
— Ето вземи, ефенди! Това са твоите петстотин пиастъра.
— Ама това е много повече! — възпротивих се аз. — Та нали талерът тук има стойност…
— Мълчи! — прекъсна ме той. — Тези неща аз ги разбирам по-добре от теб. Този търгуващ с роби рейс е определил парите за Судан, където талерът се разменя срещу десет пиастъра. Ето защо аз отчитам по обичайната за там стойност и ти давам петдесет талера, което прави точно петстотин пиастъра.
— Но моята пътна такса не възлиза на петстотин пиастъра, а…
— Стига! — пресече ме отново Ахмед. — Много добре зная какво правя. Горко на онзи, който стори зло! Това е максимата, по която се ръководя.
Трябваше да замълча, а и лесно можех да се помиря с неговия начин на пресмятане. Твърдението му по отношение галерите с лика на Мария Тереза бе тъкмо обратно на истината, защото тази монета в Судан имаше една далеч по-висока стойност, отколкото в Кайро. Така че аз би трябвало да получа много по-малко дори и Мурад Насър действително да бе заплатил за мен петстотин пиастъра. Когато пъхнах петдесетте талера в джоба си, рейсът сключи молитвено ръце, вдигна поглед нагоре и изпъшка:
— О, Аллах! Съдбата, която пращаш понякога на своите вярващи, е много сурова, но ти ще ми се отплатиш един ден за тази лютост с вечните блаженства на Дженнет.
— Камшик ще получаваш ти в Джеханйема, както го получи тук, а е много вероятно и по-честичко да го опитваш! — сопна му се Слугата на справедливостта. — Ще изпиташ мъки подобно на някой обърнат наопаки таралеж, бодлите на когото се впиват в собственото му тяло. Който отвлича хора и търгува с роби, след смъртта си трябва да очаква единствено Геената.
— Недоумявам какво казваш, емир! На мен и през акъла не може да мине да се занимавам с нещо, дето е забранено. Аз вървя по пътя на праведниците и моите пътека са тези на Добродетелността, а те са угодни на Аллах.
— Мълчи, кучи син! — прогърмя строгият съдник. — Щом не проумяваш нищо, аз ще се погрижа барем да почувстваш нещо, а именно камшика ми. Голяма е твоята лошотия, ала наглостта ти я задминава. Да не ме мислиш за кьорав? Аз, Рейс Ефендина, много добре мога да отгатна от устройството на кораба ти за какво бива използван! Ела тук, ще ти докажа, че всичко отгатвам и разбирам!
Той го дръпна навън в главното помещение и му даде подробно разяснение за целта и конструкцията на предстоящото разпределение. Повторните заплахи сториха останалото. Рейсът се видя принуден да направи пълни признания, след което Ахмед Абд ел Инсаф обяви кораба и неговото съдържание, значи и парите, за секвестирани. Сандъкът щеше да бъде взет от предното отделение, а рейсът окаушен в неговата си каюта. Него май повече го свиваше сърцето от загубата на хубавите талери „Мария Тереза“, отколкото от съдбата, която освен това го очакваше.
Качихме се отново на палубата, а двамата мъже, които ни бяха придружавали, донесоха сандъка с парите. Горе Рейс Ефендина даде заповед да бъде запрян и дух номер три. Докато ставаше това, матросите на дахабийето се качиха на борда. Те нямаха и представа какво се е случило и се изненадаха немалко, виждайки кораба си преминал в чуждо притежание, и то какво! Ахмед ги подложи на разпит, при което се оказа, че те не са знаели със сигурност, но са подозирали за каква цел е предназначен плавателният съд. Рейс Ефендина им обеща бастонада46 и нареди да ги отведат в трюма, където бяха заключени.