Сега ме покани да го придружа с моите две храненичета до „Сокола“. Имуществото ми щеше да бъде донесено по-късно. „Еш Шахин“ лежеше до брега на известно разстояние нагоре по течението. Тъй като бе тъмно, не можех да различа добре външните му очертания, но на светлината на палубния фенер все пак видях, че бе с дълъг, строен корпус и носеше две мачти с особен такелаж. Отзад се намираше една двойна каюта. Едната бе разположена на равнището на палубата, а другата една стълба по-дълбоко. Долната бе определена за мен и децата. Тя беше снабдена с три прозореца и достатъчно просторна за нас тримата. Подредбата беше ориенталска наистина, но все пак имаше някои нагласи и предмети, които позволяваха и на един западноевропеец да се настани по свой начин удобно.
Ахмед Абд ел Инсаф изпрати още петима мъже към стражата на дахабийето. С тях тръгнаха и други двама, които трябваше да донесат вещите ми. Когато го запитах за командата на „Сокол“, узнах, че тя се състои от четиридесет добре въоръжени мъже, чието досегашно битие гарантира тяхната пригодност за живота в Судан и лова на ловците на роби.
Понеже сега за мен нямаше никаква работа, аз си легнах. Дюшеците бяха достойни за някой паша и заспах непробудно до късното светло утро. Когато отидох после на палубата, бях учтиво поздравен и запитан за заповедите ми от един лейтенант. Той ми съобщи, че хората щели да изпълняват желанията ми все едно че идвали от самия командващ. Заръчах кафе за мен и децата и попитах после за Рейс Ефендина. Узнах, че бил на път с дахабийето за Кайро, за да предаде плавателния съд заедно с рейса и хората му на властите. Само от вежливост не бил ме събудил преди заминаването си.
За мен и децата бяха изнесени възглавници на задната палуба, откъдето можехме да оглеждаме цялата ширина на реката На първо време вниманието ми бе погълнато от кораба, на който се замирах. Неговите линии бяха устремни, но все пак изящни, а един поглед към мачтите, такелажа и събраните сега ленени ветрила ми подсказа, че той трябва да е отличен ветроход.
Още седяхме на кафето и топлите курабии, приготвени за нас от корабния готвач, когато забелязахме един сандал, които бавно се плъзгаше насам по средата на течението. Щеше да ни отмине. Успях да прочета името му „Абу л’агал“47 и пратих Пуло до каютата да ми донесе далекогледа. Сторих го без всякаква преднамереност, но щях да осъзная, че мисълта си е била много на мястото си, защото когато насочих тръбата към сандала, който сега се намираше на една ширина с нас, видях на палубата сред другите хора един мъж, гледащ зорко към нас. Веднага разпознах в него муца’бира, когото Рейс Ефендина искаше да залови, фокусникът благоразумно си бе плюл на петите с първия плаващ нагоре по Нил кораб.
Съобщих на лейтенанта откритието си и го попитах дали може да отиде и прибере този човек от сандала. Но за жалост той ми обясни, че без специална заповед нито той самият имал право да напусне „Сокол“, нито пък да изпрати хора от борда, така че сега-засега трябваше да оставим муца’бира да избяга.
6. В Сиут
Плаване под платна по Нил! Какво преживяване! Оставил си Ел Кахира, Портата на Ориента, зад себе си и се стремиш към Юга. Към Юга! Нека не се мисли, че думата Судан е равнозначна на нашата немска „Suden“ (юг). Судан (изговаряно Судахн) е завалено множествено число на асвад, черен; Белед означава страна и следователно Белед ес Судан — Страна на черните. Юг пък на турски се казва Дженуб, а на арабски — Джунуб.
На юг! То е като някакво пътуване към непознатото, към тайнственото. И дори за онзи, който е правил това пътуване вече десет или двадесет пъти, Юга продължава да си остава Страна на мрака, в която всеки ден се правят нови открития.
В днешно време човек може да пътува от Кайро до Сиут с железницата, ала един свирещ локомотив край Нил, един грозен облак дим във великолепния въздух на Свещената река, това ми се струваше като някакво осквернение.
Аз предпочитам палубата на някой кораб пред тясното купе на вагона. Тук си седиш на рогозката или възглавницата, лулата е в ръката ти, а пред теб — чаша ароматно кафе. Широката река се простира пред погледа ти като някое езеро и създава илюзия за безграничност. Всичко това възбужда въображението ти и то избързва напред, към Юга, за да го насели с огромни палми и животни. Северният вятър издува платната, моряците клечат навсякъде наоколо и си убиват времето — спят, реят безцелно поглед или се занимават с детински игри. Очите на пътешественика се уморяват; те не се затварят и все пак започва да сънува той и сънува, додето прозвучи викът: „На молитва, правоверни!“ После всички коленичат, покланят се към Къбле48 и се провикват: „Аз засвидетелствам, че няма друг илях освен Аллах. Потвърждавам, че Мохамед е пратеник на Аллах!“ Сетне отново заспиват или продължават играта, докато рейсът изрече някоя команда или пък някой срещнат кораб или сал не привлече вниманието им.