Оставих лулата настрани, изправих се, дадох на саждивия един богат според тамошните условия бакшиш и напуснах стаята, без оня да се опита да ми попречи. Когато стъпих на двора, чух плачливи звуци. Вляво се отвори една врата, през която двама слуги изнесоха един млад мъж с кървяща рана на челото. Последваха ги неколцина други и зад тях една забулена жена, която ридаеше, че трябвало бързо да доведат лекар. Когато групата минаваше край мен, попитах какво се е случило с ранения. Един може би шейсетгодишен мъж ми отговори:
— Конят го хвърли към дувара. Тичайте, тичайте и доведете някой хаггам49. Може би спасението е все още възможно.
Но в бъркотията на никого не хрумна да се отзове на тази заповед. Мъжът поиска да се спусне след носачите, които бяха подминали, ала аз го задържах.
— Вероятно няма да е нужно да се обезпокоява някой хирург. Аз ще прегледам ранения.
Старецът наостри слух.
— Значи ти самият си хаггам? Ела, ела, побързай! Ако спасиш сина ми, ще ти заплатя десет пъти повече, отколкото поискаш.
Той ме задърпа надясно, където носачите междувременно бяха изчезнали в една друга врата. Той беше бащата на пострадалия. Вратата водеше към едно помещение, ползвано очевидно като гостна. Оттук мъжът ме отведе в една съседна стая, където раненият бе сложен да легне на един диван. Жената коленичи хлипащо до него. Мъжът я дръпна да се изправи и й заговори неспокойно:
— Тук има един хирург. Усмири се, жено, и го пусни при нашия син! Може би Аллах ще бъде милостив и ще върне скъпия живот на радостта и опората на нашите старини.
Жената беше значи майката на пострадалия.
— Може би Аллах ще го върне — повториха носачите, като плеснаха ръце.
Коленичих до младия мъж и прегледах раната. Тя не беше опасна и ако нямаше друго увреждане, работата не си заслужаваше вайкането. Той беше в безсъзнание. В себе си имах едно шишенце нишадърен спирт — обичайно средство срещу ужилвания от комари, на които е подхвърлен човек по южните краища. Отворих го и го поднесох под носа на младежа. Въздействието скоро можа да се види и чуе — той се раздвижи, кихна и отвори очи. Майката незабавно се озова при главата му, изхлипа високо от прехлас. А бащата сключи ръце.
— Слава на Аллах! Смъртта избяга и животът се върна обратно.
— Върна се обратно. Аллах, Аллах! — повториха другите. Помолих стария да отстрани жена си, понеже ми пречеше, и прегледах тялото на сина му. Нямаше нищо счупено, но главата му още силно бръмчеше. Поисках плат за превръзка и той бе бързо донесен. Малкият срез бе промит, челото превързано, след което обясних, че болният не се нуждае от нищо друго освен от почивка и утре ще бъде съвсем здрав. Радостта на родителите беше голяма, те бяха смятали раната за опасна, безсъзнанието даже за смърт.
— Как ли ще ти се отплатя, ефенди! — извика старият. — Без теб душата на моето чедо нямаше да намери пътя обратно към тялото.
— Заблуждаваш се. Твоят син щеше да дойде на себе си пет минути по-късно. Това е всичко.
— Не, не! Аз не те познавам, никога не съм те виждал. Ти не може да живееш отдълго тук. Кажи ми къщата, където да те потърся, ако все пак състоянието на сина ми се влоши!
— Аз пристигнах едва днес и още не зная къде ще отседна. Възнамерявам да остана тук само няколко дни.
— Тогава остани при нас, ефенди! Бъди наш гост! Ние имаме достатъчно място за теб!
— Не бива да приема предложението ви. Вие не знаете кой и какъв съм. Аз съм именно алеман50.
— Алеман, франк! — рече старият, като ме огледа с благоговейно любопитство. — Чувал съм, че смъртта често е принудена да бяга пред лекарите от франкските страни. Шишенцето в ръката ти спаси моя син. Ти умееш да държиш живота пленен в стъкленица и да даваш от него на мъртвите. Аз ще говоря с Дауд51 ага, управителят на сарая, който ще ти отреди, понеже пашата отсъства, най-хубавата стая на палата. Той също е болен и ако го излекуваш, ще ти бъде безкрайно благодарен.
— От каква болест страда?
— От развален стомах. Дауд ага яде колкото пет-шест души и затова стомахът му е винаги болен.
— В такъв случай Дауд ага не се нуждае от моя съвет и помощ. За да оздравее, е необходимо само да бъде по-умерен. Впрочем той не държи да ме види и да оздравее благодарение на мен. Той току-що ме изпъди от сарая.
— Теб? Невъзможно!
— Това е факт. Дауд ме оскърби тежко, макар да му бях препоръчан за гост от Рейс Ефендина Ахмед Абд ел Инсаф.