— Тогава се качи на покрива на конюшнята и наблюдавай колко бързо яростта на шейтана ще се превърне в приятелство! Той никога не е бил вкарван в конюшня и това, че е бил запрян тук, го е направило необуздан. В недоумение го поставя и облеклото на хората. В своята родина той е носил само мъже, загърнати в хаик. Ето какво трябваше да се досетите. Наместо това вие сте се отнасяли строго с него. Кажете, как се казва сивият!
— Той още няма нито тайна, нито име, защото е бил предназначен за дар. Тези две неща тепърва ще му бъдат дадени от пашата.
— Това е, което искам да знам. Бедуинът вика с пронизителен глас коня си по името или цвета. Аз съм твърдо убеден, че ако постъпя по този начин с петнистия сив, той ще ми се подчини. Та качете се на покрива, за да сте на сигурно място! Аз ще изляза на двора първо както съм облечен в момента, а после в хаика, и вие ще видите разликата.
Хората се подчиниха на нареждането ми. Когато насядаха горе с подгънати крака един до друг, отворих вратата и застанах пред нея. Едва ме забелязал, жребецът пристигна с пръхтене и аз трябваше да се спася от копитата му с един бърз скок във вътрешността. Той остана да стои отвън и мина доста време, преди да се успокои и отдалечи. Сега се загърнах в хайка и заметнах качулката на главата. Това ми придаваше вида на бедуин. Помещението, в което се намирах, беше преддверие към конюшнята и съдържаше само инвентар за гледане на коне. В ъгъла забелязах един съд с нискокачествени фурми, наричани бла халеф, които служат за фураж на конете. Пъхнах няколко шепи от тях в джобовете си.
Жребецът сега стоеше в най-отдалечената от мен точка в двора с извърната на другаде глава. Отворих вратата толкова тихо, че той не чу. Очите на седящите горе бяха отправени с най-голямо напрежение към мен и коня.
— Я Хсан сурк!55 — викнах пронизително.
Животното обърна рязко глава. Сега щеше да си покаже дали предположенията ми бяха правилни. Ако бърках, то моето начинание означаваше опасност, с която обаче се надявах също да се справя. Сепналият се кон остана на мястото си, оглеждайки ме внимателно с високо вдигната глава. Разшири ноздри, наостри уши и помаха опашка — олицетворение на изненада. Сега се започна рискованото дело. Аз се отдалечих от вратата, взех няколко фурми в ръка, протегнах я и тръгнах към петнистия. От покрива прозвучаха предупредителни и страхливи възгласи.
— Я Хсан сурк! — помамих отново, като продължих да крача бавно, приковал неотклонно, но дружелюбно поглед към жребеца. Той изцвили тихо, обърна се напълно и тръгна, танцувайки, към мен в къса, елегантна дъга. Спря непосредствено пред мен, вкопал здраво предните крака, и ме загледа изучаващо с широко отворени ноздри.
— Петнистосиви, любимецо мой, добричкият ми, вземи, хрупай! — подканих жребеца с мек, доверчив тон, като пристъпих напълно към него и му поднесох фурмите към полуотворените бърни. Служех си с арабски, тъй като неговото звучене му бе познато. Той подуши шепата ми, ръката до рамото и взе си една фурма, после още една и още една, докато бяха изядени всичките. Бях победил.
Извадих още, поднесох му ги с лявата ръка, а с дясната замилвах красивата му шия. Сетне наведох главата му и му зашепнах в ухото една сура, която на момента ми хрумна. Арабинът го върши всяка вечер с любимия си кон, а при това винаги с една и съща сура. Когато бъде изречена, заспиват и кон, и ездач. Животното така привиква с шепненето, че ако някой негов сетнешен притежател се откаже от ритуала, то не го признава за господар и му се подчинява само със съпротива.
Жребецът наостри уши. Дали бях нацелил обичайната за него сура, беше естествено все едно. Решаващото по-скоро бе в начина на действие и шепнещия тон. Животното издаде тих звук, после дигна глава и изцвили така гръмливо, че почти се изплаших и щях да отскоча настрани. Сега потърка глава в рамото ми и ме докосна с бърни по лицето като за целувка. Сложих две ръце около врата му, притиснах главата му към себе си и приближих уста до ухото, за да продължа тихо да шепна. Това бе сигналът за почивка, за спане, и аз постигнах блестящо намерението си, защото едва бях изрекъл няколко аета56 и конят си легна, а аз се проснах между краката му, използвайки тялото му за възглавница. От покрива се зачуха високи възгласи на възхищение.
Така полежахме известно време, после аз скочих внезапно и викнах:
— Дар балак, ’л а’ади! (Внимавай, враговете!)
В миг конят се изправи до мен и аз се качих на седлото, без той да направи и най-малкото движение на съпротива. Яздих може би в продължение на половин час по арабската школа и намерих у животното едно такова разбиране, една такава префинена чувствителност дори при най-лекия натиск, че основателно можех да помисля, че то ме разбира напълно и волята и на двама ни е една-единствена воля. След като слязох, възнаградих жребеца с милване и останалите фурми. После отведох коня в конюшнята, която така си и стоеше отворена. Когато се отдалечих, той ме проследи с очи и изцвили тихо след мен.