— Вземи си, от любов към мен! — подкани ме тлъстият сарайски управител, като тикна една от трите паници към мен.
— Благодаря, о, Дауд ага! Моето тяло сега се нуждае от малко храна. Нека ти е сладко!
— Тази гозба понася на всекиго, тя е изворът на прелестта. Брашно от леща, варено в шарлан. Възвисява душата до най-чисти чувства и укрепва сърцето за всички страдания на тоя свят.
Същевременно бръкна с тлъстата си черна десница в кашата, оваля една топка и я поднесе към устата ми.
— Вземи и опитай барем веднъж!
— Запази го за себе си! — отбих аз и бутнах ръката — Никак не бих ти зловидил на рафинирането на чувствата и укрепването на сърцето.
Дауд напъха сега топката в устата си и примлясна.
— Вие християните никога не знаете какво вършите. Та нали още Есау е продал първородството си на своя патриарх Якоб за паница леща в шарлан.59 За това обаче ти нищичко не знаеш.
— Охо! Историята за паницата леща се разказва в нашата Библия и Мохамед я е преписал оттам. Само че в Светото писание нищо не се споменава, че лещата е била варена в шарлан.
— Наистина ли не е писано? Е, тогава Пророкът е бил много умен, като го с добавил за нас. Ти значи познаваш и Корана? Мда-а, ти си учен мъж. Държиш живота в шише и ти са известни всички лечения на стомаха, но колко е вкусна тази гозба все пак не знаеш.
Пъхайки шепа след шепа каша в устата си, той изпразни първата, втората и после третата паница, а сетне очисти и трите със свит показалец, който облизваше, както правят невъзпитаните дечурлига. При това вземаше и прилежно участие в разговора, воден от мен с началника на конюшнята, който се оказа доста любознателен мъж. Понеже бях съумял да обуздая коня, Исмаил ме считаше способен и ерудиран във всички умения и познания и ми поставяше въпрос след въпрос, на които трябваше да отговарям. Когато се върнахме най-сетне вкъщи и влязохме в двора, видяхме доведените слепи деца наклякали пред вратата. Техният вид беше и сърцераздирателен, и гнусен. Ослепелите очи бяха отекли до гнойни полукълба, по които бяха накацали мухи и разни други дребни насекоми. Опасната болест е инфекциозна. Тя се предава от око на око, от болен на здрав. Децата получиха парите си и после бяха отведени. Малката жертва, която бях наложил на дебелия, не обременяваше съвестта ми ни най-малко. Дауд ага си докарваше толкова, че преспокойно можеше да си позволи тази дребна сума за клетите, достойни за съжаление слепци.
Малко по-късно се спусна здрачът, а после бързо се стъмни. Бях повикан за вечеря, на която присъстваше единствено Исмаил. Той ме попита дали да не покани моя спътник, ала яз му обясних, че Солим всъщност не би могъл да бъде наречен така, защото е само слуга на един мой познат. Не ми беше по сърце дългучът да се навърта все край мен, а и началникът на конюшнята не изпита желание да види една толкова второстепенна личност седнала до него.
След храна домакинът ме помоли да поиграем шах. Тъкмо бяхме наредили фигурите и отвън се надигна неимоверна олелия. Гласовете се надвикваха в безпорядък и не можехме да разберем думите. Помислихме, че се е случило нещастие и побързахме да излезем на двора на конюшнята. Там се бяха насъбрали конярите и други прислужници и зяпаха небето.
— Луната гасне, Луната гасне!
Така беше, Луната се затъмняваше. Аз изобщо не знаех, че се очаква такова природно явление. Бяхме в пълнолуние. Земната сянка лежеше не бакъреночервена, а тъмносива върху светлия диск и постепенно преминаваше към другата страна, додето от луната остана непокрит само един тесен сърп. Докато събитието на мен привличаше само вниманието, на другите вдъхваше страх. Дебелият управител пристигна задъхан, а след него дългият Селим.
— Ефенди — извика Дауд ага, като ме забеляза, — и ти ли гледаш как луната изчезва? Кажи ми какво трябва да значи това!
— Това означава, че Земята стои между Слънцето и Луната и хвърля сянката си върху нея. По този начин я затъмнява.
— Между Слънцето и Луната? Своята сянка? Ти вече виждал ли си го?
— Неколкократно и сега отново.
— Ефенди, ти си извор на мъдростта и кладенец на знанието. Ама за Слънцето, Луната и звездите не бива да говориш. За тях ти хал хабер си нямаш. Нима не знаеш, че Шейтана е тоя, дето затуля Луната?
— Хайде бе! И с каква цел ще го прави Шейтана?
— За да загатне за някакво нещастие. Това затъмнение е поличба за гибелта на целия свят и освен това специална заплаха за мен.
— За теб? Какво общо имаш ти с лунното затъмнение?
— Много, твърде много! Виждаш ли този амулет на врата ми? Аз го нося за закрила срещу лунни затъмнения.
59
Дауд ага леко обърква нещата. Исав и Яков са братя-близнаци и понеже Исав се е появил пръв на дневна светлина, бил смятан за първороден син. (Б. пр.)