— Понеже не си на мое място, остави ме аз да си плащам. Но нямам нищо против, ако проявиш добрината да го сториш вместо мен.
— Господарю, твоето сърце е твърдо, а словото ти звучи като чаткането на два камъка. Елате, ще ви водя.
Той закрачи напред и ние го последвахме. Минаха през малкото селце и скоро стигнахме до подножието на стръмни възвишения, зад които се простираше пустинята до Червено море. Там се намираше куполообразният надгробен паметник на някакъв факир. Пред него коленичеше върху молитвено килимче един мъж. Когато обърна лице към нас, съгледах едни наистина достолепни черти, каквито рядко съм виждал. Лицето бе обрамчено от бяла като сняг брада, която се спускаше до пояса.
Нашият водач спря да се поклони дълбоко на богомолеца, кръстосвайки ръце на гърдите.
— Аллах да те благослови и да ти прати милост и живот, о, каддис61! Нека пътят ти води към Дженнет!
Старият се надигна, приближи бавно към нас, хвърли ни един изучаващ поглед и отговори на поздравилия го мъж:
— Благодаря ти, сине мой! Нека и твоят път води към вечното жилище на Пророка! В пещерата ли искаш да отидеш?
— Да. Трябва да я покажа на тези странници.
— Стори го, за да осъзнаят колко незначително е всичко земно. Дори на тялото да се даде една трайност от хилядолетия, накрая то все пак ще се разпадне, за да се върне земя при земята, прах при прахта. Само Аллах е вечен и единствено на духа на смъртния е разрешил да участва в Извечността.
Той се обърна, после обаче се извърна отново, като подтикнат от някаква внезапна мисъл, впи остро очи в мен и приближи.
— Що за лице е това! Що за черти? Какви мисли витаят зад това чело? Бих желал да ги измеря до дъното и да надникна после в бъдещето ти, понеже на мен ми е дадена дарбата на прорицателството. Или не вярваш, че Аллах ще позволи на един смъртен да погледне в далнините?
— Единствено Бог знае какво ще стане — заявих аз.
— Той го знае, ала от време на време го съобщава на някой от своите вярващи. Ще ти го докажа. Аз не мога да противостоя на твоето лице. То ме притегля, както Слънцето възправя стръка на възбог. Дай ми ръката си! Искам да видя дали нейните линии ще потвърдят онова, което различавам в твоите черти.
Значи хиромантия! Кой ли ти вярва още на такива безсмислици! И все пак този старец никак не изглеждаше като някой шарлатанин, „ясновидец“. Какво да правя? Да го отпратя и по този начин да го засегна или даже оскърбя? Той изпревари моето решение, като улови ръката ми и приближи дланта към очите си. Проучва известно време линиите и я освободи.
— Ръката потвърждава всичко, което ми казва лицето ти. Твоето бъдеще стои открито пред мен като някой дом, чийто праг пристъпвам, за да се огледам в покоите. Все още ли се съмняваш?
— Да.
— Тогава нека ти кажа миналото и настоящето, та да не се съмняваш в предстоящото. Ти носиш облеклото на правоверен и говориш езика на мюсюлманите, ала ти не си последовател на Пророка, а християнин.
И понеже ме погледна въпросително, поклатих утвърдително глава според тамошния обичай. После продължи:
— Има много страни на християните. Сега виждам само две. Всяка от тях стои под владичеството на могъщ повелител — едната има крал, другата император. Двете воюват помежду си. Чувам хиляди топове да реват и виждам мощни конници да тътнат една срещу драга. Кралят побеждава и отвежда императора като пленник със себе си. После съглеждам на главата на краля една имперска корона и долавям ликуването на неговия народ. Ти също ликуваш, защото си син на победилия народ.62
Той отново ме погледна, като че очакваше отговор, и аз отново кимнах утвърдително, без да кажа дума.
— Виждам един кораб с големи платна — продължи той. — Рейсът е като меч на справедливостта и ти си негов приятел. Вие ще направите много хора щастливи и ще пожънете чест и слава. Познаваш ли някой такъв рейс?
— Да — признах, при което помислих за Рейс Ефендина.
— Аз ти казах истината и бих могъл да ти покажа сега и бъдещето. Но понеже се съмняваш, ще си замълча и ще ти открия само едно, защото то ще те предпази от голяма беда, може би дори от смърт. Окото на моята душа съзира един син на отмъстителността, който се домогва до живота ти. Той вече често е бивал близо до теб, но Аллах те е закрилял. Ако искаш да му се изплъзнеш, не продължавай засега пътуването си. Сега е пълнолуние, остани до времето на следващата четвърт там, където се намираш! Това исках да ти разкрия. Вярвай ми или не ми вярвай, мен това ще ме възрадва или натъжи. Но начинът, по който ще постъпиш, на теб ще донесе благословия или нещастие. Аллах да те съпътства!
Старецът се обърна, върна се при килимчето и коленичи на него, за да се вглъби отново в молитвата. Не беше поискал възнаграждение. Неговото държане даваше по-скоро да се очаква, че би отблъснал всеки дар. Ето защо не го смутих и последвах с другите водача, който сега отново закрачи начело.