— Това си има своето основание. Ако е било извършено престъпление и ти отидеш да го разкриваш, то биха се погрижили и за теб да изчезнеш.
— Вярно е, ефенди! Точно същото си помислих и аз. Замина ли за Хартум, изгубен съм. Защото там ме знаят и не мога да сторя нищо, без да бъда забелязан и наблюдаван. Ти обаче си непознат и никой няма да знае, че някога си ме виждал. Така че за теб би било възможно да правиш тайни издирвания и така по-скоро да стигнеш до някакъв резултат.
— Много правилно. Аз още веднъж ти заявявам, че ще се заема с тази работа. Разбира се, тепърва още дълго трябва да я обмислям. Как всъщност е бил приет благочестивият факир при търговеца?
— Така, както подобава на неговата святост. Отнасяли са се с него като с прочут шейх.
— Той открито или тайно се е осведомявал за безследно изчезналия?
— Съвсем открито.
— Не е било умно. Пратеникът ти е трябвало да се преструва и да действа така, сякаш изобщо не знае, че брат ти е бил в Хартум.
— За един толкова свет мъж, ефенди, това е невъзможно. Всяко притворство за него е отвратително.
— В такъв случай той не е бил най-подходящата за една такава мисия личност. Било му е обяснено, предполагам, че въпросната сума е била наброена на брат ти?
— Да, тя му е била дадена. Баряд ел Амин показал на факира разписката.
— Кой я беше изготвил? Хафид Сихар или ти?
— Аз. Бях я подписал и скрепил с печата си. Брат ми имаше указание да я връчи само след получаването на парите. Той я е предал, следователно е получил и парите.
— С това заключение аз все пак не бих се съгласил така сляпо. А какво, ако му е била отнета? Защо парите не са ти били изпратени веднага, а само уведомлението, че трябва да отидеш да си ги вземеш?
— Това обстоятелство не можеше да възбуди подозрението ми. Опасно е да се изпрати една такава сума от Хартум до Сиут, рисковано начинание, с което Баряд не е искал да се наеме.
— Въпреки това на мен работа ми се вижда нечиста. Преди малко ти каза, че щяло да бъде опасно да се правят открити издирвания, факирът го е сторил. Защо не е пострадал?
— Защото е свят мъж.
— Ха! Когато даден човек стане опасен за престъпника, той не пита за неговата благочестивост. Не ми се ще да храня подозрение към факира и въпреки всичко имам усещането, че той, съзнателно или не, е замесен в деянието. Ако наистина е невинен, то трябва да благодари, задето се е отървал, не на светостта си, а на своя затворен начин на живот. Той не се е сторил на тези хора мъж, от когото следва да се опасяват, понеже не притежава необходимата разсъдливост да разкрие престъплението.
— Значи ти мислиш, ефенди, че наистина е било извършено престъпление?
— Убеден съм в това.
— И кой да е извършителят? Самият Баряд ел Амин?
— Почти бих го твърдял. Знае ли факирът, че ти си контрабандист на мумии?
— Да.
— Не счита ли той този занаят за забранен?
— Аз го питах и той отвърна, че в Корана нищо не било писано по тоя въпрос.
— Не говори ли понякога за мумии?
— Доколкото знам, не.
— Може би този благочестив мъж познава гробове с мумии, без да споделя нещата с други.
— Възможно. Той се скита навсякъде, а по цялата Нилска долина има гробници и гробни пещери, които още око не е виждало.
— Чух веднъж да се изказва предположението, че в близост до Сиут имало голям брой царски гробове.
— Би трябвало откривателят да е съхранил тайната за себе си, иначе аз щях да съм първият, на когото биха го казали. Смяташ, че на стария факир е известна една такава тайна?
— Допускам го.
— Възможно! При подходящ случай ще говоря с него.
— Но без да издаваш, че аз съм ти обърнал внимание.
— Няма да издам нито думица. Ама сигурно бива да му кажа, че ще дириш брат ми?
— Не. По този въпрос той толкова по-малко бива и сричка да узнае.
— Значи все пак изпитваш недоверие към него?
Бен Васак имаше право. Някак си не можех да се преборя с едно чувство на съмнение, някакво неясно предусещане. Въпреки това оспорих:
— Не изпитвам недоверие. Но този старик може да стане опасен за мен.
— Опасен? Един толкова благочестив мъж, комуто един ден ще бъде съграден марабут63?
— Да, о, Бен Васак. На него му липсва земната разсъдливост. Ти самият казваш, че той постоянно странства, че е ту тук, ту там. Колко лесно е при това положение да стигне преди мен в Хартум, понеже съм принуден да чакам тук един спътник. И какво ще стане, ако той навести търговеца и му каже, че ще пристигне един франк, за да дири местонахождението на брат ти? При всички случаи е по-добре белобрадият да не знае нищо по въпроса, така че изисквам да си мълчиш пред него. Не ми ли го обещаеш, ще те помоля да ми върнеш думата, след което не искам да имам нищо общо с тая работа.