— Избрал си лош вестител. Той ме оскърби, понеже съм от друга вяра.
— Трябва да му простиш, защото той е едно хлапе, което още не упражнява самоовладяването. Аз съм готов. Хайде да вървим!
Той поиска да закрачи начело, може би за да избегне едно евентуално заговаряне. Но понеже аз възнамерявах да го вплета в разговор, се задържах до мен, така че Селим тръгна зад нас. По някакъв странен начин факирът пое по пътя, по който бяхме яздили завчера. Разбрах го, макар следите ни в пясъка вече да не се различаваха, тъй като вятърът ги беше отвял. Така вървяхме известно време мълчаливо един до друг. Той упорстваше в своето мълчание. Ето защо накрая подех аз:
— Радвам се, че си проповедник…
Той ме отряза на думата:
— В такъв случай си лош християнин.
— По кой начин?
— Нямате ли и вие проповедници сред езичниците?
— Действително.
— Как ги наричате?
— Мисионери.
— Да, такава е думата. Тези мисионери са нашите най-големи врагове, затова един добър християнин не бива да се радва на някоя проповедник на исляма. Познаваш ли учението на Корана и също това на вашата свещена книга?
— Да.
— Коя книга има право, вашата или нашета?
— Библията.
— Тогава виждането на, един ва’ис64 би трябвало да те разгневи.
— Като казах, че ме радва да видя в твое лице един проповедник, единствената причина бе надеждата ми да узная нещо за областите с езичници, в които си проповядвал.
— Какво би постигнал с това?
— Бих разбрал дали възгледите ми за онези местности и народи са грешни или правилни. Мога ли да те попитам при кои племена си бил?
— Бил съм при всички народи край Бели и Сини Нил, също в Кордофан и Дар Фур.
— Завиждам ти за онова, което си видял. Не е ли вярно, че дадено поселище край Горни Нил се нарича Сериба?
Преднамерено запитах като някой школник. Той трябваше да ме сметне за по-неопитен, отколкото бях, и за заговори за темата, която ми лежеше на сърцето.
— Не. Който те е осведомил така, нищо не е разбирал от тези неща. Християните невинаги са толкова умни, колкото се мислят.
— Но дума „сериба“ съществува?
— Да. Но серибата не е село или град, а така се наричат укрепените селища, в които живеят търговците и ловците на роби.
— Ловци на роби! Каква лоша дума!
— За ухото на християнина, да, ала мюсюлманинът разсъждава другояче за тези неща. Знаеш ли каква дума употребяваме ние за роба?
— Да. Турчинът казва есир, кьоле или кул, арабинът — абд.
— Съвсем правилно! И абд означава същевременно слуга, пълномощник и ученик-последовател. Това навярно ти говори, че нашите роби са наши последователи и слуги, но не и наши товарни животни.
— Разбирам добре. Но въпреки това не е ли ужасно да бъдат изтръгвали от тяхната родина и семейства?
— Не, защото на тях им е по-добре при нас, отколкото им е било в родината.
— За да бъде превърнат един човек в роб, средно поне други трима биват убивани!
— Жалко ли е, ако един езичник умре? Ти трябва да мислиш по-иначе за робството и лова на роби от онова, което ви бива описвано за тях. Аз съм бил духовник на няколко сериби и би трябвало да разбирам нещата по-добре от теб. Бил съм дори в серибата на Абу ел Мот65 и съм стигнал до познанието, че черните не са хора, а само двукраки добичета.
— Бил си при Абу ел Мот, най-прочутият ловец на роби?
— Слушал ли си за него?
— Много, твърде много. Той е живял в Серибата ет Тимза66, ако не се лъжа.
— Това е вярно. На тази сериба съм бил. Да, той беше най-прочутият ловец на роби67, ала сега има един още по-прочут.
Старият внезапно бе придобил един съвсем друг вид. Колкото достойнство се бе отдръпнало от лицето му и направило място на едно много земно въодушевление. Мярнах това с един бърз, кос поглед, понеже се пазех да го погледна открито, опасявайки се, че той после ще се владее.
— Как се казва този мъж? — попитах.
— Ибн Асл68.
— Това е всъщност едно много благочестиво име.
— Не.
— В такъв случай би трябвало зле да владея езика на тази страна. Асл, Произхода, е название на Аллах. Ибн Асл следователно означава нещо като Син на Произхода, Син на Аллах.
— В случая не. Мъжът е наречен Ибн Асл като син на своя баща, който се казва Абд ел Асл69.
Той го каза с гордост, която за момента ми беше непонятна. Аз се направих на възможно по-безразличен.