А оттатък реката се вдигна прах и отекнаха далечни звуци на битка, откъм обоза на запад от реката, щом хиляда и петстотинте Трелл, които Тринигар бе изпратил през Байен Екар преди три дни, връхлетяха върху слабо охранявания снабдителен лагер.
Долу из долината препускаха вестоносци и Маппо видя как свитата на пълководеца спря, конете се заобръщаха във всички посоки, и те сякаш поддали се на объркването, обзело офицерите на Сайлан’матас. На фланговете Трелл вече прехвърляха билото и започваха смъртоносния си щурм отгоре срещу стъписаното, кипнало множество конници.
Сайлан’матас, само допреди няколко мига настроен за атака, се оказа в колеблива позиция; вече отхвърляше всякаква мисъл за нанасяне на разгром и разбираше, че му остава само да се брани. Раздвои пешаците си и те се развърнаха във ветрило и затичаха към прекалено разтеглените флангове, рогове засвириха пронизително да дадат сигнал на пехотата, че вече има път за отстъпление. Части на леката конница, които бяха останали на отсрещния бряг, готови да се спуснат в преследване на бягащите Трелл, прати в галоп назад към невидимия лагер на обоза, но конете им първо трябваше да изкачат стръмен склон и преди да стигнат до средата, на билото се появиха осемстотин воини Трелл, насочили пиките си, почти двойно по-дълги от тези на Немил. Леката конница спря пред тази настръхнала редица, запенените коне се занадигаха на задните си крака и заобръщаха надолу, блъскаха се в конете под тях. Войниците падаха от седлата, атаката спря… а треллската редица тръгна напред и надолу, за да убива.
Пълководецът вече беше спрял атаката към склона и престрояваше бойците си за четиристранна отбрана, с пиките — лъскава развълнувана гора, бавно надигаща се, като настръхваща кожа на приклещен звяр.
И ето, че спокойно загледан напред, Тринигар, Мълчаливия мъдрец, леко извърна глава, махна отсечено с дясната си ръка и хилядата воини Трелл зад него се строиха в блъскащи се редици и отвориха помежду си пътеки, през които да минат колоните на треллските стрелци.
„Стрелци“ беше слабо определение. Вярно, някои от воините носеха двойно извити дълги лъкове, толкова твърди, че никое човешко същество не беше в състояние да ги изпъне, с дълги стрели с тежината почти колкото на метателни копия, с дълги пера, стегнати с твърда насмолена кожа. Други обаче държаха истински копия за хвърляне и атлатл5, а имаше и прашкари, включително от онези с дългите чатали и двуколките зад всеки воин, натоварени с големите тънки кожени торби, които щяха да полетят сред вражеските редици с плясък и съскане.
Шестстотин стрелци, много от тях жени, които след това щяха да се шегуват, че са опразнили юртите си заради тази битка. Придвижваха се по склона, а първоначално строените на хребета воини тръгнаха с тях, престроени в колони.
Надолу, към ядрото на армията на Немил.
Тринигар крачеше сред тях, станал изведнъж неразличим от множеството, освен с преклонната си възраст. Приключил беше с водачеството засега. Всяка част от сложния му план вече беше приведена в действие, изходът вече зависеше единствено от храбростта и яростта на младите воини и на вождовете на клановете. Този жест на Тринигар всъщност бе най-великолепният възможен израз на увереност и сигурност. Битката беше тук, в ръцете им, измерена с вдигането и падането на оръжията. Старейшината бе направил всичко възможно, за да окуражи вродените сили на Трелл, като в същото време осакати тези на Немил и прословутия им пълководец. И под грака на птиците, с обезумелите кози, бягащи по склоновете на долината, денят на битката засия с пурпура на пролятата кръв.
На западния бряг немилските стрелци, строени във фронт на изток и запад, замятаха залпове смъртоносни стрели, крещяха и удряха по дървените щитове, а предните воини, вече посекли останалото от леката конница, се престроиха под дъжда от метателни оръжия, настъпиха в бяг и с първия сблъсък разбиха стрелците и жалката им отбрана от лека пехота. Последва безмилостна касапница.
Стрелите на Трелл западаха сред фалангата, тежките пръти пронизваха броня и щитове. С приближаването на Трелл последваха копията и строят на Немил се пропука. Последваха ги треллските метателни брадви, а накрая, когато двете сили бяха вече на по-малко от двайсет крачки, огромните прашки засвистяха над гъстия строй на Трелл и торбите западаха над върховете на пиките по фронта на Немил, пръскаха се и с всяко пронизало ги острие се заизсипваха стотици черни скорпиони — „И се смееха жените как са опразнили юртите си за този дар за омразните Немил.“