И зяпна пребледнелия Фидлър, който стоеше зад Върховния маг.
— Сержант?
— Просто ела с нас на кърмата, Ботъл.
Тръгнаха.
Във въздуха имаше някаква странна миризма, усети Ботъл. Позната и все пак…
— Сержант, носите онази ваша Колода…
— Ти и проклетият ти плъх — измърмори Фидлър. — Знаех си, лъжлив кучи сине.
— Не бях аз — почна Ботъл и млъкна. „Богове, дори за мене е тъпо. Пробвай нещо по-добро.“ — Просто ви търсех, сержант. Вашият ашик в дупката, това съм аз.
— Ха, къде ли съм го чувал това, Бързак?
— Тихо, двамата. Прехвърляме се.
Ботъл примига… и се озова на друга палуба, а точно пред тях надолу водеха стъпала. „Бездната да ме вземе, това ако не беше бързо. Бързо и… плашещо.“ Бързия Бен ги подкани с ръка и се спусна през люка, направи две-три крачки по коридора и почука на една врата вляво. Тя се отвори мигновено.
Беше Т’амбър. Очите й, оправдаващи името й11, обхванаха тримата мъже, струпани в тесния коридор.
Адюнктата стоеше зад стола си до масата за карти. Останалите бяха насядали и Ботъл слисано запремества поглед от един на друг. Юмрук Кенеб. Апсалар. Калам Мекхар.
Фидлър тихо простена.
— Сержант — каза адюнктата. — Имате своите играчи.
„Играчи?“
„О.“
„О, не.“
— Наистина не мисля, че е умно — каза сержантът.
— Може би — отвърна адюнктата.
— Съгласна съм — заяви Т’амбър. — Или по-точно, моето участие… като играч. Както вече казах, Тавори…
— Все едно — прекъсна я адюнктата, придърпа празния стол срещу запазения за Фидлър и седна. — Обяснете правилата.
Фидлър замята безпомощни, отчаяни погледи към Калам и Бързия Бен. Но никой от двамата не срещна очите му — и двамата изглеждаха някак гузни. Сержантът бавно пристъпи към последния стол. Седна.
— Точно това е, адюнкта, че няма никакви правила, освен ония, които аз измислям мимоходом.
— Добре. Започнете.
Фидлър се почеса по прошарената брада, без да откъсва очи от Т’амбър, която седеше вляво от адюнктата, точно срещу Кенеб.
— Това е вашата колода — каза той, вдигна я да им я покаже и я постави на масата. — В нея има нови карти.
— В смисъл? — попита младата жена.
— Само това. Коя, в името на Гуглата, си ти?
Свиване на рамене.
— Има ли значение?
Калам Мекхар, вдясно от Кенеб, изсумтя. След убиеца, от същата страна и вляво от Фидлър, беше Апсалар. Ботъл седеше вдясно от сержанта, Върховният маг бе до него. „Единственият, на когото мястото му наистина не е тук, съм аз. Къде е Блистиг? Нок? Темъл, Нил и Недер?“
— Последен шанс — обърна се Фидлър към адюнктата. — Това го спираме веднага…
— Започнете, сержант.
— Ботъл, намери вино.
— Сержант?
— Първо правило. Вино. За всеки по чаша. Освен за раздаващия. За него — ром. Действай, Ботъл.
Щом младият войник стана, Фидлър взе картите.
— Играчът вдясно от раздаващия трябва да поднася питиетата по време на първата ръка. — Метна една от картите с лицето надолу, тя се хлъзна треперливо по масата и спря пред Бързия Бен. — Върховният маг има последната карта. Последната карта се раздава първа, но се показва накрая.
Ботъл се върна с чаши. Постави първата пред адюнктата, после пред Т’амбър, Кенеб, Бързия, Калам, Апсалар, Фидлър и накрая — една пред празния си стол. Когато се върна с две шишета, едното с вино, а другото с фаларийски ром, Фидлър вдигна ръка и го спря.
И с бързи движения разхвърля карти по реда, по който Ботъл беше поставил чашите.
Осем карти с лицето нагоре очертаха полето, а Фидлър даде знак на Ботъл да му налее ром и заговори:
— Раздаващият получава Войник на Върховен дом Живот, но това е горчиво-сладко, в смисъл, че е за него и само за него, предвид късния час. Празният стол получава Тъкач на Живот и се нуждае от баня, но никой не е изненадан от това. Тъй че за начало имаме двама от Живот. — Изчака Ботъл да му налее. — И поради това Калам гледа към Необвързана. Обелиск, Спящата богиня — получаваш обърнато поле, Кал, съжалявам, но нищо не може да се направи. — Изгълта рома и подаде отново чашата си, като спря опита на Ботъл да напълни останалите с вино. — Апсалар получи Убиец на Върховен дом Сянка, о, то пък голямата изненада. Единствената карта, която получава.
— Искаш да кажеш, че печеля ли? — попита тя и повдигна насмешливо вежда.
— И губиш същевременно. Добър ход, да ме прекъснеш така, започваш да схващаш. Не, никой повече да не казва и едно скапано нещо, освен ако не искате да вдигате мизата. — Пресуши и втората чаша. — Горкият Бързак, той ще трябва да се оправя с Животоубиец и това го поставя в дупка, но не дупката, в която си мисли че е — друга дупка. Сега Т’амбър, тя е открила играта с оная карта. Трон, и той се мести насам-натам. Шарнирна карта значи…