И ето загадката — как е попаднала палмата на върха на смокинята? Естествено, човек може да предположи, че някое палмово семе е било посадено на върха на баниановото дърво и там е покълнало, развило се е и е разпростряло своите вейки.
Но как е попаднало палмовото семе на върха на смокинята? Човешка ръка ли го е посадила, или някоя птица го е занесла там? Едва ли е занесено от птица, защото плодът на палмата е голям колкото детска глава и всяка от трите семки, намиращи се в него, е голяма колкото гъше яйце. Никоя птица не би могла да издигне високо такъв обемист товар. Ако само едно палмово дърво растеше от върха на някой баниан, можеше да се предположи, че човек го е посадил там. Но ето, че из горите на Индия се срещат много такива съчетания, и то в съвсем ненаселени области… Как да си обясним тогава съжителството на тия дървета?
От нашите трима пътешественици като Гаспар беше в недоумение. Карл и Осару знаеха на какво се дължи това странно явление и Карл се зае да го обясни.
— Истината е — каза той, — че не палмата е порасла на смокинята, а тъкмо обратното: банианът е нахалният паразит. Някоя птица, горски гълъб или може би фазан е отнесъл плода на смокинята и го е поставил там, гдето палмата се разклонява. И най-малката птица може да свърши тая работа, тъй като плодът на смокинята не е по-голям от една дребна череша. Веднъж оставено там, семето се е развило и е почнало да спуска корените си надолу покрай дънера на палмата, докато са стигнали земята. Тия корени са се обвивали така плътно около стъблото на палмата, че съвсем са го закрили, оставяйки, както виждате, само върха му. По-късно смокинята е пуснала своите странични клони и е заприличала на банианово дърво с ветриловидната палма, изникнала сякаш от неговия дънер.
Това беше правилното обяснение. Осару разказа, че индусите гледат на подобна дружба между двете дървета с голямо благоговение и вярват, че това е свещен съюз, извършен от провидението. От своя страна, Осару, който не беше толкова тесногръд и не вярваше в никоя религия, се изсмя на тия суеверия и ги нарече „глупости“.
Глава VII
ВИНО ОТ ПАЛМИРА
Щом се освободи от багажа си, Осару почна да се изкачва по баниановото дърво. Това не беше трудно, тъй като дървото благодарение на своя особен начин на растене беше пълно с чепове и грапавини, а освен това Осару можеше да се катери като котка.
Но каква работа имаше той горе на дървото? От плодовете ли искаше да си набере? Сигурно не, защото смокините още не бяха узрели, а дори и зрели, те не са много вкусни за ядене. Може би Осару имаше намерение да си откъсне от орехите на палмата? И това не, те още не бяха оформени. Големите съцветия не бяха се разтворили, зелените им обвивки едва започваха да се пукат. Наистина младите и крехки орехи на палмата биха задоволили и най-изтънчения вкус, но за тях беше още рано. Както вече споменахме, те стават големи колкото детска глава, имат триъгълна форма, със заоблени краища, съставени са от дебела, месеста и сочна обвивка с жълтеникав цвят. Тъкмо тези ядки се ядат, докато са още млади и меки; а когато презреят, те стават синкави, доста твърди, безвкусни и не са вече за ядене. Но Осару сигурно не търсеше ядки, тъй като нямаше и помен от плодовете, а само цветове, и то все още скрити в големите си обвивки.
Младежите внимателно наблюдаваха. Осару носеше със себе си една бамбукова цев, която бе отрязал от много дебел филиз. Единият й край беше запушен от междувъзлието, а другият — отворен, по този начин тя образуваше бутилка, годна да побере повече от литър. Младежите видяха и друг предмет в ръцете на Осару — камък, голям колкото паважно блокче. Беше взел и дългия си нож.
След няколко секунди индусът стигна до самия връх на баниановото дърво и улавяйки се за дългите палмови листа, се настани между тях. После прихвана една пъпка и като я изви към стъблото, започна да я удря с камъка, очевидно с намерение да посплеска младия цвят. Това той успя да стори само с няколко удара. Тогава извади ножа от пояса си и с едно сръчно замахване отряза горната половина на пъпката и тя падна на земята.
После дойде ред на бамбуковия съд. Осару го постави така, че останалата част от пъпката да влезе в кухата тръстикова цев. След това привърза и пъпката, и цевта за дръжката на един палмов лист, но така, че бамбуковият съд да стои в отвесно положение, с дъното надолу. Когато извърши и това, индусът хвърли камъка, постави отново ножа в пояса си и слезе от дървото.