И индийските „Алпи“ не са лишени от тази геологическа особеност. В полите на целия им южен склон, обърнат към индустанската равнина, се простира пояс от предпланини, на места широки повече от петдесет мили. Те се отличават със своите стръмни възвишения, дълбоки долини и клисури, бързи пенливи потоци и, естествено, с дивни, живописни гледки.
По-ниската част на този предпланински пояс, която се намира непосредствено до топлите равнини, е позната на европейците под името тераи. Тераи е неправилна ивица земя, от десет до тридесет мили широка, и се простира покрай цялата основа на Хималаите от реката Сутледжа до Горен Асам. Това е една особена област. Тя не прилича нито на индийските равнини, нито на Хималайските планини, а и флората и фауната й са съвършено различни. Различен е и климатът й — нездравословен, маларичен, един от най-смъртоносните в света. Ето защо Тераи е почти ненаселена земя; единствените й жители са полудивите мехи, чиито разпръснати жилища се намират на големи разстояния едно от друго.
По-голямата част на Тераи е покрита с гори и непроходими джунгли и въпреки нездравословния си климат тя е любимо свърталище на диви зверове, характерни за тази част на земното кълбо. Тигри, индийски лъвове, пантери, леопарди, чакали и много други четириноги хищници бродят из гъстите джунгли; диви слонове, бизони и носорози се срещат из горите, а по тревистите поляни пасат самбури и елени. Отровни змии, отвратителни гущери и прилепи, както и най-красиви птици и пеперуди се срещат в Тераи.
След неколкодневно пътешествие нашите ловци оставиха зад себе си по-населените места на страната и навлязоха в тая покрита с джунгли област. В деня, в който проникнаха в Тераи, те бяха тръгнали рано на път, така че пристигнаха на определеното за нощуване място няколко часа преди залез слънце. Младият ботаник, възхитен от многото оригинални и невиждани дотогава видове растения, реши да останат на това място няколко дни.
Нашите пътешественици нямаха палатка. Такъв товар щеше само да им пречи, тъй като те пътуваха пеша. И без това всеки от тримата мъкнеше толкова багаж, колкото можеше. Всеки носеше по едно одеяло и разни други принадлежности. И тримата бяха спали много пъти под открито небе. Защо да не спят и сега?
Там, където бяха спрели, те нямаха нужда от никакъв заслон. Природата ги беше снабдила с покрив, по-добър и от брезентова палатка. Техният бивак се намираше под навес от гъсти листа — листата на дървото баниан.
Млади читатели, вие навярно сте слушали за огромното дърво баниан, което расте в Индия — това чудно дърво, чиито клони, след като се разпрострат далеч от главния дънер, пускат корени в земята, така че скоро поникват все повече и повече млади стъбла, докато цялото пространство наоколо се заеме от едно-единствено дърво; под неговия сенчест свод може да спре на лагер цял кавалерийски полк или да се състои голямо публично събрание. Сигурно сте чели за това дърво или пък сте го видели на картина? Тогава няма нужда да ви го описвам много подробно. Позволете само да ви кажа, това е смокиново дърво, но не същото, което ражда смокините за ядене, тъй много обичани от вас, а друг вид дърво от същия род… От този, както и от всеки друг род има много и различни разновидности. Някои от тях са просто пълзящи и виещи се растения, които се залавят за скалите или дънерите на други дървета, също както лозата и бръшлянът. Други — като баниана — са едни от най-грамадните горски дървета. Те се срещат почти изключително в тропическите страни или в горещи области близо до тропиците, и то в двете полукълба — в Америка и в Стария свят. Някои прекрасни видове растат и в Австралия. Те всички притежават повече или по-малко особения навик да спускат от клоните си нови корени ида образуват нови стъбла като баниана. И често пъти скриват от погледа ни стъблата на други дървета, като ги обгръщат изцяло със своите клони.
Такава необикновена картина се откри пред очите и на нашите пътешественици. Банианът, който бяха избрали за свой покрив, беше доста младо дърво, следователно не от най-големите; от върха му се издигаха нагоре огромните ветрилообразни листа на палмово дърво, известно под името „палмирска палма“. Дънерът на палмовото дърво не се виждаше и ако Карл Линден не беше естественик и не знаеше нищо за особения навик на баниана, той щеше да си блъска главата, за да си обясни това странно явление. Горе, над самия връх на смокиновото дърво, се простираха дългите лъчеобразни листа на палмата и изглеждаха толкова различни от листата на смокинята, че представляваха чудна, необяснима гледка. Листата на смокинята имаха овална, донякъде и сърцевидна форма и, разбира се, ярко се различаваха от дългите корави вейки на палмировата палма.