Выбрать главу

Това беше голямо щастие наистина, тъй като с тия трески те лесно можеха да си подхванат огън. Съвсем сухи и пропити със смола, която бе текла по тях от горящите факли, те щяха да се подпалят като барут.

Ловците събраха всичкия дървен материал, който образува доста голям куп. Той щеше да бъде достатъчен за тяхната цел, без да става нужда от дървената дръжка за Осарувата брадвичка. Тя можеше винаги да бъде извадена, но това едва ли щеше да бъде необходимо.

Сега и на тримата беше съвсем ясно, че с малкото дърва, които имаха, ако подпалят огън както обикновено, той бързо ще прегори и няма да успеят да си направят свещи. Това би било голямо нещастие и ще ги постави в още по-лошо положение. За да избегнат подобна катастрофа, те взеха следните предпазни мерки.

Запретнаха ръкави и първом си построиха нещо като малко огнище, широко само седем-осем инча. Построиха го много лесно от камъните, които се търкаляха наоколо. В това огнище поставиха само част от дървения материал, тъй като всеки знае, че в огнище се пести гориво, защото всичката топлина се отправя нагоре и съдът, поставен върху огнището, се загрява два пъти по-силно, отколкото ако виси над огън, открит от всички страни.

Но имаше и друго важно обстоятелство, което ги накара да си построят огнище.

Сетиха се, че когато дървата им пламнат буйно, те биха могли да ги запазят да не изгорят изведнъж, като хвърлят върху тях парчета от мечата тлъстина; по този начин щяха не само да продължат горенето на дървата, но и да направят огъня по-силен. Това бе едно щастливо хрумване, което изведнъж им осигуряваше достатъчно гориво за тяхната цел. Горната част на огнището беше доста тясна; така бяха поставили два камъка, че барутникът — разбира се, изпразнен предварително, — да се крепи между тях и да бъде изцяло изложен на извиващия се нагоре пламък.

Всичките тия приготовления бяха извършени на тъмно, но стигнали веднъж дотук, нашите ловци не искаха вече да работят без светлина. Те поставиха трески в дъното на огнището, а с помощта на огнивото и кремъка подпалиха праханта; горящия й край допряха до покритите със смола борови тресчици и само след миг огромното сводесто подземие, тънало толкова време в гробен мрак, заблестя като някакъв приказен дворец, пълен с диаманти!

Светлината помогна и на тримата да продължат работата си още по-бързо и по-уверено.

Осару се наведе над мечешкия труп и почна да изрязва останалите парчета мазнина, които слагаше върху скалите. Карл поддържаше огъня, който гореше ярко и равномерно, след като му притуриха няколко парчета тлъстина, а Гаспар, застанал наблизо, се занимаваше с цевите на своята пушка.

Но какво правеше Гаспар с пушката си? Тя едва ли би могла да му послужи за нещо сега, без приклад и без ударник! Аха, но вие грешите! Тъкмо сега щеше да му послужи тя, и то незаменимо… Наблюдавайте го известно време й ще разберете, че той преследва някаква определена цел, занимавайки се с двете цеви. Вижте го само — развинтил е и двете игли на ударника и през всяка дупка прокарва някаква връв, краят на която се показва от цевта. Тази връв именно представлява фитила, предварително приготвен от конопеното въженце на Осару. И едва ли е нужно да ви казвам как Гаспар възнамерява да употреби своите две прекрасни, гладки цеви, тъй като вие навярно вече се досещате.

— Калъпи за свещи! — ще извикате вие.

— Калъпи за свещи, разбира се, — отговарям аз. — И то превъзходни калъпи; като че ли цевите са правени специално за тази цел.

И така, работата продължаваше; фитилът беше поставен на място и щом първата порция мас беше стопена, изляха я в една от цевите. Това бе повторено няколко пъти, после още няколко пъти, докато за голяма радост на нашите пътешественици и двете цеви бяха напълнени догоре.

Разбира се, цевите бяха се затоплили и маста вътре в тях беше още в течно състояние. Трябваше да чакат търпеливо, докато цевите позастинат, докато маста се сгъсти и свещите се втвърдят. За да ускорят този процес, занесоха ги на мястото, където водата капеше от тавана на пещерата; изправиха ги нагоре така, че капките да се стичат отвън по цевите. Оставиха ги там и се върнаха при огъня.

Огъня те веднага изгасиха, като оставиха само няколко искри, за да могат пак да го подхванат. Ловците постъпиха много умно: те знаеха, че ще трябва дълго да чакат, докато свещите изстинат, а искаха да направят още една отливка преди да напуснат огнището. След като провериха запаса си от гориво, видяха, че имат достатъчно, за да стопят мас за още две свещи; връв за фитил също имаха, а големият труп можеше да ги снабди с повече мазнина, отколкото им беше нужно.