Выбрать главу

Вие навярно ще се учудите защо не беше използвана и цевта на Карловата пушка. Това е лесно обяснимо. Тя беше винтовка и поради нарезите от вътрешната страна на цевта нямаше да послужи за тяхната цел. Ако бяха се опитали да отлеят и в нея свещ, нямаше да могат да я извадят и трудът им щеше да отиде на вятъра. Ловците знаеха всичко това и не счетоха за нужно дори да опитват.

Докато чакаха да изстинат отлетите свещи, нашите пътешественици се заеха да разнищят остатъка от конопената връв и да я приготвят за фитил. Те имаха време и да се нахранят, но този път не със сурово месо, тъй като на слаб огън си изпекоха по една-две пържоли, които изгълтаха с най-голямо удоволствие, и след това продължиха работата си с още по-голямо усърдие.

Те чакаха търпеливо, докато дойде време да извадят свещите. Доста дълго чакаха, но най-после цевите бяха студени като лед, а маста — замръзнала.

Ловците разпалиха огъня отново, понагорещиха железните калъпи и започнаха бавно и внимателно да изтеглят свещите. С радостни викове младежите посрещнаха появяването на дългата бяла пръчка, която полека-лека излизаше от цевта, и скоро цели три фута красива свещ се простря пред очите на щастливата тройка. И другата цев бе също така успешно изпразнена, така че сега чифт солидни свещи, всяка една от по три фута, бяха напълно готови да бъдат запалени.

Ловците искаха незабавно да ги опитат; оказа се, че и двете горяха превъзходно.

Не след дълго те си приготвиха още един чифт и така имаха на разположение достатъчно свещи, които да им светят непрекъснато почти сто часа! Можеха да си отлеят още няколко парчета, защото нито мазнината, нито дървата им се бяха свършили, но щяха ли да имат нужда от тях? Навярно през тия сто часа те ще зърнат друга, много по-красива светлина — светлината на величественото слънце.

И наистина за кратко време, за по-малко от една двадесета част от стоте часа, те отново видяха ярката дневна светлина.

Аз няма да описвам подробно техните лутания напред и назад, нагоре и надолу из сводестите галерии на това огромно подземие. Достатъчно е да кажа, че най-после светлият диск — изходът на пещерата, се мярна пред очите им като метеор и като захвърлиха свещите настрана, те се втурнаха напред и с възхитени очи още веднъж видяха светлото лице на небето.

Глава LXIV

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Вие навярно си мислите, че след такива ужасни приключения кракът им никога вече нямаше да стъпи в огромната мрачна пещера. И така би станало, ако имаха някаква друга възможност да излязат от своя истински затвор — долината. Но тъй като нямаха такава възможност, у тях все още тлееше слабата надежда, че някоя от многото галерии на пещерата може да извежда от другата страна на планината или пък да има отвор отгоре, на върха.

Колкото и смътна да беше тая надежда, те не можеха да се откажат от нея, докато не изследваха изцяло и основно пещерата; за тая цел цяла седмица след своето приключение те изливаха свещи и приготовляваха огромни факли. Когато се снабдиха с голямо количество свещи и факли, изследването започна.

Ден след ден те влизаха в пещерата и скитаха с часове из нея. Ден след ден продължаваше тяхното безрезултатно търсене — безрезултатно, защото не можеха да открият никакъв друг изход.

Но едва след като изминаха няколко седмици и бяха кръстосвали всички коридори и стигнали до края на всяко разклонение на огромната пещера, те оставиха всяка надежда и се оттеглиха с помрачени сърца.

Когато нашите пътешественици привършиха последното си разузнаване и напуснаха пещерата, за да не влязат никога вече в нея, те седнаха върху скалите край изхода с унили лица, по които бе изписано дълбоко отчаяние.

Дълго седяха там, потънали в мълчание. Една и съща мисъл вълнуваше и тримата — мъчителната мисъл, че бяха безнадеждно откъснати от света и че никога вече нямаше да видят човешки лица освен своите.

Гаспар пръв наруши тишината.

— О — въздъхна той. — Ужасна е нашата съдба, ужасна… Тук трябва да живеем, тук трябва да умрем… Далече от дома, далече от света… Самотни, съвсем самотни… Ох!

— Не, не, Гаспар! — отвърна Карл, опитвайки се да бъде весел. — Не сме съвсем самотни, щом сме трима! Отсега нататък, тримата заедно ще се помъчим да намерим изход и ще го намерим!