— Мамка му! Какво стана?
— Мунц отнесе куршум — продължи Кастило. Погледна третия мъж — слаб, в началото на четирийсетте, с късо подстригана оредяла коса, облечен в светлокафяво спортно сако.
— Я виж ти, здрасти, Хауърд — озъби се той. — Сигурно шефът ти те е изпратил да видиш да не би случайно да съм съсипал хеликоптера?
Хауърд Кенеди бе прекарал почти целия си живот като агент на ФБР. Преди около две години най-неочаквано бе зарязал престижната си работа в отдел „Вътрешни операции“ и бе започнал работа за Александър Певснер, руснак, търсен от поне десет държави за различни престъпления, като се започне от търговия с оръжие и наркотици и се стигне до убийство.
— Дойдох, защото той прецени, че може да ти бъда от полза — отвърна Хауърд Кенеди.
— Какво стана, Чарли? — попита отново Торине.
— Имаше и други освен нас в имението. Шестима…
— Кои? — попита Кенеди.
— … облечени в черно, въоръжени с „Мадсън“ — довърши Кастило.
— Кои бяха? — настоя Кенеди.
— Ще ми се да знаех — отвърна Кастило и се обърна към Торине: — Кога можем да тръгнем?
— Трябва само да предадем летателния план. По това време на нощта няма да ни отнеме много време.
— Хауърд, ще се погрижиш ли за полковник Мунц? — помоли Кастило.
— Трябва ли да го заведа в болница?
— Куршумът е изваден, даден му е антибиотик. Няма нужда от болница, освен ако не развие някоя инфекция.
— Кой е извадил куршума? — попита Кенеди.
Кастило не отговори на въпроса.
— Закарай го у тях, Хауърд. В момента е все още малко упоен, но до час ще му мине. Тогава ще започне да го боли.
— Може ли да ходи?
Кастило кимна.
— Тая работа никак не ми харесва — заяви Кенеди.
— Хауърд, на тебе майка ти не ти ли е казвала, че когато се изтърсиш неканен на някое парти, може и да не ти допадне онова, което става там?
— Нямам никаква представа какви ги говориш. Ако не бях тук, какво щеше да правиш с Мунц?
— Той ми даде един телефон, в случай че нещо не е наред — отвърна Кастило. — Нали се сещаш, че нямах представа, че ще те заваря тук.
— Добре де. Какво от това?
— Специален агент Дейвид У. Юнг — младши от ФБР е в хеликоптера.
— Мили боже!
— Ще му кажа, че информацията за всички, които са присъствали, е строго секретна по заповед на президента. Нямам основание да мисля, че ще издаде нещо.
— Значи си пълен наивник.
— А ти какво искаш да направя? — попита Кастило.
Кенеди го погледна за момент, след това прекрачи бързо към вратата на фюзелажа и я отвори.
— Виж ти, каква изненада, как си, Дейвид? — попита той. — Откога не сме се виждали?
Протегна ръка.
— Стори ми се, че си ти, Хауърд — отвърна Юнг.
— Радваш ли се да ме видиш?
— По-точно казано, изненадан съм.
— Може и да съм в списъка на париите, но поне не съм прокажен — отвърна Кенеди и кимна към протегнатата си ръка. — Не се знаем от вчера, Дейвид.
Юнг пое протегнатата длан.
— Така е — съгласи се той. — Освен това, току-що разбрах, че се радвам да те видя.
— Това, че си го видял, Юнг, е строго секретна информация по заповед на президента — обади се Чарли.
— Много добре — кимна Юнг. — Така ми спестяваш терзанията и колебанията какво да правя, след като вече го видях.
— Правилно ли разбрах, че нямаше да ме издадеш, ако Чарли не те беше предупредил, че присъствието ми тук е секретна информация?
— Честно казано, Хауърд, не знам как щях да постъпя — призна Юнг.
— Добре, Хауърд, отведи полковник Мунц — разпореди се Кастило.
— Той е в безсъзнание — подсети го Юнг.
— По-скоро спи — уточни Чарли. — Разтърси го и ще разбереш.
El Coronel Алфредо Мунц се събуди в мига, в който Юнг го докосна по рамото.
— Я! — възкликна весело той. — Пристигнали сме. Сигурно съм задрямал. — Забеляза Кенеди. Hola4, Хауърд — извика той. Нямах представа, че ще бъдеш тук.
— Алфредо, можеш ли да ходиш? — попита Кастило.
— Разбира се, че мога да ходя — отвърна Мунц и се опита да стане от мястото си.
— Ще ти бъде по-лесно, ако първо свалиш предпазния колан — подхвърли Кастило и след това добави: — Юнг, разкопчай го.
Юнг му помогна. Мунц стана от мястото си и тръгна към вратата. Мина през вратата на хангара, усети, че му се вие свят, и залитна на една страна. Протегна здравата си ръка като крило на самолет и извика „Фиииииу“ и заситни ту наляво, ту надясно през хангара.
Без да каже и дума, Кенеди отиде при него и го задържа на място.