— Какво е това нападение на моста? — попита Сиено.
— Нали си бил в Будапеща, Пол? — попита Кастило. — Ориентираш се за кое място говорим, нали? Гадовете се опитали да отвлекат Ерик на „Моста на свободата“…
— „Франц Йосиф“, Карлхен — прекъсна го подразнен Кочиан.
— … и когато Шандор им попречил, простреляли Ерик — довърши изречението си Кастило. След това се обърна към Тор. — Продължавай, Шандор.
— Подозирах, че някогашното Щази стои зад нападението на господин Кочиан. Онзи, когото Макс нахапа и хванахме, каза, че бил от Дрезден. Нападението бе професионално изпълнено. Доказателството бе нападението над теб.
— Какво доказателство?
— Свалихме отпечатъци от двамата, които ти застреля — продължи Тор. — Не съвпаднаха с отпечатъците на бившия контингент на Унгарската държавна сигурност. Освен това и двамата имаха гароти. Само унгарците и бившите източногерманци използваха гароти. Тъй като не бяха унгарци, остават само бившите възпитаници на Щази. А кой ги дирижира? ФСБ.
Кастило понечи да каже нещо, но се разнесе мелодията от звънеца.
Сиено стана и приближи до домофона.
— Si, por favor — рече той, върна слушалката на мястото ѝ и се обърна към останалите:
— Във фоайето чака друго симпатично италианче. Твърди, че ни носи вечеря. Помолих портиера да го пусне.
ТРИ
Всички бяха насядали около масата в трапезарията на Сиено, готови да се нахвърлят върху храната от „Рио Алба“. Когато Джон Дейвидсън, който режеше огромните bife lomo с нещо като огромна кама, усети погледа на Сиено, вдигна очи и отбеляза:
— Страшен нож, Пол.
— Това е нож на гаучо — уточни той. — Купих го, за да го закача на стената на вилата, която ще си купя, след като се пенсионирам. След това започнах да го използвам.
— Ти евреин ли си, Дейвидсън? — полюбопитства Сантини.
Дейвидсън го погледна с любопитство.
— Да, защо?
— Значи ще ти се стори безкрайно интересно, че тук има четирийсет хиляди евреи каубои — гаучоси.
Той спря да реже.
— Майтапиш ли се?
— Не, разбира се. Повечето са от Източна Европа. Когато слезли от кораба през 1890 година, в Аржентина се търсели каубои, затова ги пратили в пампасите. Носят ботуши и торбести панталони, ножовете им са затъкнати в коланите на гърба, но когато свалят каубойските шапки, отдолу носят ярмулка18.
— Това трябва да се види.
— Хайде, Джон, режи — нареди Кастило. — Някои от нас са гладни.
Дейвидсън се поклони подигравателно.
— Искрено моля подполковника за извинение, моля, простете, господине.
Мобилният на Кастило започна да вибрира.
— Hola?
— Поздравления — чу гласа на Алекс Дарби, — вече си горд наемател на десетстайна вила в „Майерлинг“. Току-що си тръгнаха. Най-сетне.
— Сузана Сиено и Брадли отидоха в търговския център в Пилар, за да купят чаршафи, одеяла и храна.
— И крушки — добави Сиено. — Не забравяй за крушките.
— И крушки — повтори Кастило.
— Казах на моята прислужница да донесе крушки и храна. Дори не се сетих за чаршафи и одеяла.
— Смяташ да заведеш там прислужницата си?
— И дъщеря ѝ — добави Дарби. — Да не би да си мислиш, че ще се почисти от само себе си?
Кастило се сети кой е Дарби и се въздържа да попита дали е разумно. Вместо това попита:
— Можеш ли да ѝ звъннеш на мобилния и да ѝ кажеш да занесе всичко в къщата?
— Разбира се, ще позвъня на портала, за да им кажа да ги очакват. Няма да е зле да я оставя там през нощта, Чарли, за да оправи всичко. Ако предпочиташ, мога и да остана с нея.
— Няма нужда. Трябваш ми тук, за да се възползвам от ума ти. Ако побързаш, може и да остане някоя мъничка пържолка от „Рио Алба“.
— Напомни на Пол, че няма начин да се угоди на гладен шеф — заяви Дарби и затвори.
Преди да остави апарата, той започна отново да вибрира.
— Hola?
— На път към терминала са — докладва Юнг. — Сигурен съм, че не срещнаха познати.
— Добре. Там ги очакват. Кажи ми, когато пристигнат.
— Дадено. — Юнг затвори.
Кастило предаде разговора на Мунц, който кимна, но не каза и дума.
— Пол, Сузана ще остане там през нощта — продължи Кастило.
Сиено кимна.
— И аз щях да ти предложа същото — отвърна той.
Дейвидсън подаде чиния на Кастило. Вътре имаше дебело парче филе миньон, розово в средата, резени домат и купчина papas Provenzal.
— Това не е изтънчената кухня, на която се наслаждавахме в Афганистан, Чарли, но с виното ще стане почти годна за ядене.
Тъкмо видяха на мониторите как Алекс Дарби паркира в подземния гараж, когато Юнг се обади да докладва, че всички са пристигнали безпроблемно на терминала, имат билети и скоро ще се качат на ферибота.